Петнадесет минути с Бога струват повече отколкото всички забавления

Светец на младите, светец на чудесата, светец на усмивката. Всичко това е св. Габриел на Скръбната майка, един от най-младите светци, отишъл си само на 24 години. Неговата усмивка не е загаснала вече повече от 140 години и се вижда по лицата на младежите, които с хиляди посещават светилището му. Защото примерът на неговата младост и радост е заразителен и дава отговор на екзистенциалните въпроси, които вълнуват сърцата ни. Св. Габриел учи, че за да се реализираш трябва да излезеш от себе си и да дариш живота си на някой друг.

Неговият литургичен празник на 27 февруари ни кара да се замислим дали съвременните младежи могат да намерят щастието чрез посредничеството на Бога? Св. Габриел е свързан и с България чрез дългогодишната мисия на отците пасионисти и летните срещи, наречени Тендополи по модела на младежките срещи в Италия. Той е познат не само в Европа, но и в Австралия, където в момента се намира енористът на Русенската катедрала отец Валтер Гора, за да проповядва за празника в едноименната енория в гр. Бризбейн.

На св. Габриел е посветено и известното списание „Ехото на св. Габриел, издание на отците Пасионисти. То е основано още през 1913 г, а днес има 120 000 тираж . Списанието е от 82 цветни страници и е предназначено за цялото семейство, а за младежите има специална рубрика. Затова ще ни разкаже отец Пиерино Ди Еуженио, главен редактор на списанието:

Защо св. Габриел е нарича Светец на третото хилядолетие?
“Защото св. Габриел е умрял на 24 години преди век и половина и неговият исторически образ остава на тази възраст. Никой не си го представя като възрастен или като старец. Освен това светостта остава жива и след смъртта, докато лошотията е смърт, дори да сме живи. Той е бил млад, умрял е като студент, и затова студентите много го обичат, защото го възприемат като един от тях, изпълнен с радост и ентусиазъм, горе долу това, което търсят младите днес."

Има обаче и много млади хора, които са тъжни и се пречупват пред трудностите, които срещат. На тях какво би казал св. Габриел?
“Това наистина е едни проблем за младите хора днес. Те търсят щастието, а обществото им предлага само забавления, както виждаме и тези дни. И наистина това, което ни впечатлява най-силно от младостта на св. Габриел, е способността му да планува, да изгражда всичко с надежда. Той намира себе си във вярата и сред собствените си търсения там открива щастието. Това го има и написано; той пише на баща си, защото още като малък е загубил майка си, пише му: „Животът ми е изпълнен с радост. Прекрасно е да служиш на бога и на Дева Мария. Нямам думи да опиша колко съм доволен.” Ето я експлозията на радост в св. Габриеле.”

Една друга характеристика на св. Габриел е неговата страстна любов към живота, дотолкова, че да се изчерпи целия чак до смърт. Как да запазим този ентусиазъм за дълго?
“Именно във вярност към ангажиментите, които поемаме. Св. Габриел пише „По-ценни са 15 минути с Бога, отколкото всички развлечения, които светът предлага”, а той е имал доста опит със забавите, защото е бил син на управителя на Папската държава и е имал всички възможности да се забавлява: танци, лов, театър. Но винаги се е чувствал празен, а после, когато намира своето щастие в търсенето на Бога и се определя чрез вярата е намерил продължителното щастие. Затова не е искал да чуе да се говори за друго.”

За кого е предназначено списанието и кои ценности искате да предадете с него?
“То е предназначено за цялото семейство, обръщаме повече внимание на актуалните събития, на религиозните тематики и на големите културни теми. Опитваме се да привлечем не само почитащите св. Габриел, но и тези, които въобще не го познават. Затова имаме много рубрики, за цялото семейство. Говорим за Църквата, за политиката, за икономиката, за науката, за религията, здравето, екологията, облеклото, спорта, света на артистите. Има и страница за третата възраст, а за младежите имаме специална рубрика, започната през 1980 г., тогава мислехме, че ще продължим няколко месеца или година, а и днес продължаваме след 27 години и това е рубриката с най-много писма и интерес от страна на читателите, на младежите.”

Българските католически медии от своя страна правят първите си стъпки все още. Според Вас може ли да има някакво сътрудничество между тях и Вас?
“Ние вече сътрудничим с мисията на отците пасионисти в България, която е много стара. Ние имаме чести контакти с тях и понякога при удобен случай говорим за тяхната дейност, за България и за местните нужди и проблеми и в списанието. Ние им помагаме и при осиновяването от разстояние, което правим и чрез списанието.”

Не ни остава друго освен да си пожелаем това сътрудничество на списанието да стане мост за по-развити контакти между българските и италианските младежи. А защо не и за обмен на професионален журналистически опит?