Папата в пряк диалог с римските енористи

(22.02.2007) - В дух на откровен и задълбочен диалог, под знака на радостта от братското общение, премина срещата на Папа Бенедикт ХVІ с римските свещеници, които бяха водени от кардинал викария на римския диоцез, Камило Руини. Срещата се проведе във Ватикана и премина под формата на диалог в който бяха засегнати важни теми за съвременното общество, като мястото и ролята на Църквата, предаването на вярата, семейството, младежите и др.

**********
“Радвам се, че съм епископ на “един толкова голям диоцез”, големият брой свещеници ми дава утеха”. С това признание започна диалогът между Бенедикт ХVІ и римските енорийски свещеници. Един искрен диалог, провел се в сърдечна обстановка. Отговаряйки на един свещеник от светилището на Божествената любов, Бенедикт ХVІ подчерта, че места като това ни помагат да изживеем молитвата на поколенията през вековете. Така постави акцента върху значението на народната набожност и на срещата с почитта към Дева Мария. Затова светилищата са фундаментални за Църквата, те са места където младежите преоткриват своята християнска съвест. Именно на младежката пасторална дейност Папата посвети голяма част от своите размишления. Важно е, каза той, младежите да бъдат придружавани по пътя на дълбоката вътрешна промяна. Един възможен път и за днешната младеж:

“Знаем, че младежта трябва наистина да бъде приоритет в нашата пасторална дейност, защото днешната младежт живее далеч от Бог. Да се намери в нашия културен контекст срещата с Христос, християнския път и живота на вярата е много трудно. Младежите имат нужда да бъдат придружавани, за да могат наистина да намерят този път”.
 
Гледайки към Великите пости, допълни, трябва да признаем че е нужно търпение, доверие и смелост, за да се постоянства по пътя към Исус. На младежите, каза още, трябва да се помогне да разберат, че Христос не е един голям пророк. В него виждаме Лика на Бог, Лика на прошката и на любовта. Отговаряйки на един друг въпрос, Папата се спря на значението от четенето на Светото Писание, темата, на която ще бъде посветен следващият Епископски синод. Библията трябва да бъде четена в нейната цялост.Това е един уникален път, в който една част обяснява другата. От друга страна, продължи, в Христос намираме ключа на всичко. Светото Писание, заключи Светият Отец, е един път, имащ една посока, водеща към Христовия кръст. Ето защо, подчерта, Светото Писание трябва да бъде винаги четено не само в едно историческо и христологично измерение, но също и еклезиално, защото всички нейни стъпки са стъпки на Божия народ.

Бе засегната и темата за църковните Движения. Нужен е, препоръча Папата, диалог на всички нива, без да бъдат пренебрегвани харизмите:

“Ако Господ ни дава нови дарове, трябва да благодарим дори ако тези нови дарове не са ни удобни. Хубаво е, когато се раждат без йерархична инициатива. Възникват от една инициатива идваща отдолу – както се казва – но е също така инициатива действително идваща от горе, т.е. от даровете на Светия Дух, когато се раждат нови форми на живот за Църквата както са се раждали през всички векове”.
 
В един друг отговор Папа Бенедикт призна, че вярата в Италия продължава да бъде дълбоко вкоренена, въпреки, че е заплашвана от много предизвикателства. И посочи, че Църквата е преди всичко една духовна действителност:

“Можем да привлечем нашия народ в тази визия, за да разбере, че Църквата не е една голяма структура, една от тези наднационални институции. Църквата, бидейки тяло, е тялото на Христос и следователно едно духовно тяло, както казва Свети Павел. Църквата не е една наднационална организация, не е едно административно тяло, не е едно тяло на властта. Не е дори и една социална агенция, въпреки че развива социална дейност, тя е едно духовно тяло”.
 
За личното равновесие в живеенето на духовното и пасторално измерение, Папата отговори духовито:

“Евангелията ни казват: “През деня работеше, през нощта бе на планината с Отца и се молеше”. Тук трябва да призная моята слабост, защото вечер не мога да се моля, вечер бих искал да спя, но... (ръкопляскания) ... все пак поне малко свободно време за Господа наистина е необходимо”.
 
Накрая Светият Отец сподели своето виждане за значението на сакралното изкуство, определяйки го като един винаги жив катехизис, едно съкровище на което Италия е извънредно богата. Това художествено богатство, подчерта, също показва че Църквата, въпреки своите грешки и слабости, никога не е била едно властническо тяло, а един извор на вдъхновение.

От своя страна, в поздравителното си обръщение, кардиналът викарий Камило Руини, подчерта значението на тази среща, на която свещениците от диоцеза на Рим могат свободно да представят на Папата “своите въпроси, очаквания, надежди и трудности”. Кардиналът постави акцент върху темата за радостта на вярата и възпитанието на новите поколения. Една задача особено важна, имайки предвид особено младежите, изложени повече на процесите на секуларизацията.
**********