Бенедикт ХVІ: Да се преоткрие и насърчава Тайнството Изповед

(19.02.07) В нашата епоха, белязана от много религиозни и социални предизвикателства, е необходимо да се преоткрие и насърчава Тайнството на покаянието: това подчерта Папа Бенедикт ХVІ в словото си пред изповедниците от четирите папски базилики в Рим, приети днес на аудиенция. Папата насърчи изповедниците от базиликите Свети Иван Латерански, св. Петър, св.Павел извън градските стени и Санта Мария Маджоре да вкоренят в своя живот спасителното послание, на което са носители като свещеници, избрани от Христос. От името на свещениците Папата бе поздравен от главния изповедник, кардинал Джеймс Френсис Стафорд.

**********
Изповедникът е посредник в едно чудесно благодатно събитие: духовното възраждане – плод на божественото милосърдие – което преобразява каещия се в едно ново създание. Едно чудо, което само Бог може да извърши посредством думите и жестовете на свещеника, който дава опрощение от името и чрез Църквата. Светият Отец се спря на значението на мисията на изповедниците, уточнявайки че при изповедта свещеникът следва Вероучителстването на Църквата:

“Той става служител на утешителното Божие милосърдие, излага действителността на греха и същевременно проявява неизмеримата обновителна сила на божествената любов, любов, която дава нов живот”.

 
Една любов, която мнозина търсят и която може да се изпита именно в Тайнството на покаянието, допълни Папата:

“Колко много хора, намиращи се в затруднение, търсят помощ и утеха в Христос! Колко много каещи се намират в изповедта мира и радостта! Не можем да не признаем, че и в нашата епоха, белязана от многобройни религиозни и социални предизвикателства, трябва да бъде преоткрито и предложено това Тайнство”.
 
В отслужването на Тайнството покаяние, каза още Светият Отец, “изповедникът не е пасивен зрител, а ... активен инструмент на божественото милосърдие”. Призван е да бъде “баща”, “духовен съдник”, “учител” и “възпитател”. Подчерта също, че изповедникът трябва да обединява духовната и пасторална чувствителност със сериозната теологична, морална и педагогическа подготовка, което ще го прави способен да разбере преживяванията на личността.

“Към човешката мъдрост, към теологичната подготовка трябва да се прибави една дълбока духовност, подхранвана от молитвения контакт с Христос, Учител и Изкупител”.
**********