Римските Папи за ролята на св.св.Кирил и Методий в обединяваща се Европа

(13.02.2007) - На 14 февруари Православната църква чества Успението на великия славянобългарски просветител Константин Кирил Философ, който заедно с брат си Методий, създават славянската азбука, за да предадат Свещеното Писание на разбираем за славяните език. За Католическата, този ден е възпоменание на Св.Св.Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Тази година литургичното честване се полага в особен контекст – навечерието на честванията за 50-та годишнина от процеса на европейска унификация, започнал с подписването на Римските Трактати (март 1957г.). Това дава основание да си припомним важната роля на Славянските Апостоли за християнството и за обединяваща се Европа, подчертана от Римските Папи.


Всъщност, провъзгласяването на двамата солунски братя за съпокровители на Европа става на 31 декември 1980г. от папата-славянин Йоан Павел ІІ, а това е и деня на публикацията на апостолическото му писмо Egregiae virtutis.Точно един век преди това Папа Лъв ХІІІ, с енцикликата си Grande munus дава, “модерен прочит на наследството на Кирил и Методий в Католическата църква”, според руския историк Алексей Юдин. С нея Лъв ХІІІ дава отговор и на едно комплексно интелектуално движение, наречено панславизъм, в което участват също католици и православни в чисто религиозна переспектива с цел освобождаването на култа към славянските апостоли от националистически тенденции. Тази енциклика насърчава “първите опити за католическо-православен диалог в зората на икуменизма” и “посочва тяхното свидетелство за стимул към единението, а не разделението между латинското и слявянското християнство”.


Също и Папа Йоан ХХІІІ в апостолическото писмо Magnifici eventus (1963) се позовава на конгресите във Велехрад с надеждата икуменическото движение да продължава своя път. Същото желание изразява и Папа Павел VІ в апостолическото писмо Antique nobilitatis (1969), посветено именно на Св.Св. Кирил и Методий.


Още с възкачването си на Свети Петровия престол, папата славянин Йоан Павел ІІ възприема Европа като съчетание от “два дишащи бели дроба” – този на Изтока и на Запада. Една метафора, която подчертава не религиозните различия, а богатството и културния плурализъм на единната Християнска църква. Пророческият поглед и дело на Йоан Павел ІІ, базирани на един паневропеизъм с католическото или универсалното измерение на Църквата, спомагат за събарянето на идеологическата стена между Източна и Западна Европа. Именно метафората за “двата бели дроба на Европа” става призив за преодоляване на разделенията в Европа, тъй като нейното призвание е да бъде обединена.


Дълбкият смисъл на логиката за “двата бели дроба” се разбира от факта, че Йоан Павел ІІ провъзгласява светите братя за съпокровители на Европа в годината, когато тържествено се отбелязва годишнината от рождението на Св.Бенедикт (1980). С този акт, папата славянин изтъква, че наред с евангелизаторското дело на Патриарха на Изтока се нарежда и църковна и историческа мисия на Св.Св.Кирил и Методий, на които “цялата Църква дължи много”. На двамата славянски Апостоли Йоан Павел ІІ посвещава и енцикликата Slavorum Apostoli (1985), за да подчертае тяхното съзидателно дело в една проблематична за отношенията между Рим и Константинопол епоха, както и убеждението да направят видимо християнското единение. Затова папата славянин пророчески и упорито поставя за цел “пълното единение между християните, което ще позволи на Църквата отново да диша с двата си бели дроба, за да предложи на съвременните християни спасителната истина на Евангелието”. Италианският историк Анрдея Рикадри дефинира Йоан Павел ІІ като “първия, повярвал в една обединена Европа “от Атлантика до Урал” в която Църквата на Христос се радва на пълното единение”.


Папа Бенедикт ХVІ продължава това наследство и припомня, че “Св.Св. Кирил и Методий поставят основите на автентичната християнска култура и същевременно активно създават условия за мир между различните народи”. “Ценностите на мира и братството защитени от Светите съпокровители, заедно със Св.Бенедикт - посочва Папа Ратцингер – остават незаменими в изграждането на едно солидарно общество, открито към човешкия прогрес, защитата на човешкото достойнство и на човешкия живот”. Още в началото на своя понтификат Бенедикт ХVІ посочи икуменизма като приоритетна линия, а при посещението си в Турция демонстрира, желанието на Църквата да върви по пътя на помирението между културите, конфесиите и религиите в Европа. Път, проправен от Светите Съпокровители на Европа.