Бенедикт ХVІ: Никакъв човешки закон не може да замени Божия промисъл

(12.02.2007) - В съвременният свят сме свидетели на релативистични отклонения, които нарушават “естествения морален закон” и “нараняват обществото” и най-вече семейството, създадено от Бога и основаващо се на любовта между мъжа и жената. Това изтъкна Папа Бенедикт ХVІ на аудиенцията за 200 делегати, участващи в международен конгрес за Естественото право, организиран от Папския Латерански университет. Вяра и наука могат и трябва да диалогират, каза Папата, подчертавайки че “не всичко което е научно осъществимо е законно от етическа гледна точка”. Папа Ратцингер посочи и една опасност за съвремения човек: да забрави за съществуването на Бог и наруши “закона вписан в човешкото сърце”, който предшества човешкия закон:


********
“Разпознаваме значителните приемущества на този прогрес, но установяваме също и сериозните заплахи за похищение на природния закон за нашето нашите дела. Съществува – изтъква Папата – и друга опастност, по-трудно забележима и видима, но не по-малко обезпокаяваща. Това е – определи той – средството, което ни дава възможност все по-вече да се запознаваме с рационалните структури на материята и ни прави все по-неспособни да съзираме извора на тази рационалност, а именно творящият разум”.

 
Така, Бенедикт XVI очертава спешната нужда съвременният човек да се размисли относно естествените природни закони, които са база на нормите за всеки формиран от човека закон:

“Този именно принцип за зачитане на човешкия живот, от неговото зачеване до естествения му край, доказва, че той – животът едно благо, което не е собственост на самия човек, а безусловен дар Божии. Това е и дълг за издирване на истината, която е необходима за автентичното развитие на личността. Друго неотлонно условие за човека е свободата, като се има предвид – подчерта Папата – че човешката свобода е винаги, една споделена с другите хора свобода. Как е възможнот – акцентира Негово Светейшество – да останем безмълвни относно праведливостта, която е храна за всеки човек и най-вече ако той е в житейска трудност. Справедливостта изсиква от хората с добра воля да споделят надеждата с онези, чиято съдба е по-малко благоприятна от тяхната”.

 
Светият Отец не пропуска да спомене дълга за зачитане и на семейството, разбирано в имеренията на онази съкровенна общност на живота и съпружеската любов, чиито основи са положени от Твореца Бог и следователно са свещенна връзка, както гласи Вторият Ватикански Събор.

“Никакъв закон, създаден от човека няма право да подрива законите на божествения ред и Божи Промисъл. В противен случай, самата градивна база на човешко общество бива накърнена, а това извежда до отслабване на семейната клетка, сериозно засягане на децата и следователно поставяне на човешкото бъдеще под въпрос и сериозни рискове”.

 
Светият Отец подчерта че в съвременният свят започва да надделява над естествените закони, спекулацията с философската мисъл, който процес постепенно извежда до сериозни проблеми в социалния живот на народите, които – изтъкна Папата – са пагубни:

“Ето защо – допълни Бенедикт XVI – длъжен съм да подтвърдя, че не всичко, което научно е възможно, етически е законни. Когато техните умоловажава човешката личност до нивото на предмет за експерименти, по-слабият и беззащитен става плячка на по-силните. Да се вярва спямо на техниката, като единствен източник и гарант на развитието, без съображение с етичните морални закони – подчерта Светият Отец - означава насилие над самата човешка природа, чиито последствия за унищожителни за всички”.

 
Светият Отец подчерта също, че тъй като природния закон е несъвършен и нуждаещ се от тълкуване, решителна е намесана на хората на науката и по този повод, Папата обобщи:

“Учените трябва да допринасят и да подпомагат в процеса за откриване на истината относно нашата отговорност към човека и поверената му природа. На тази основа е възможно и нужно едно плодотворно развитие на диалога между вявращи и невярващи, между теолози, филисофи и юристи, между учените и законодателите, коптентни в тази така важна и деликатна материя за личния и обществения живот на човека”.
Ред.Кр.Кемалова