Единението с Православните църкви от Близкия Изток и браковете между християни и некръстени

(09.02.07) - В началото на своя понтификат Папа Бенедикт ХVІ заяви по време на литургията в Сикстинската капела, че икуменизмът ще бъде един от приоритетите на неговото служение, а на отношенията с другите църкви ще обърне специално внимание, защото Католическата църква искрено желае да продължи диалога с тях.

Началото на този процес на сближаване започва по време на Втория Ватикански събор.
По време на това уникално за Църквата събитие, тя преоткрива своята идентичност и осъзнава, че не може да живее сама за себе си, а трябва да бъде в диалог със своите братя и със света. Затова говорят документите за икуменизма Unitatis reintegratio (Възстановяване на единството), и догматичната конституция за Божието откровение Dei verbum. На отношенията с нехристиянските религии е посветена декларацията Nostra aetate (Нашата епоха).

Този диалог е много важен, за да може, познавайки по-добре себе си, да намерим пътя към другия човек, без да обиждаме неговите вярвания, но и без да пренебрегваме нашите.

Наскоро в Рим се проведе заседанието на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата Църква и Православните църкви от Близкия Изток. Папата прие участниците в срещата на 1 февруари. Източните православни църкви са онези общности, които са се отделили от тогава все още обединената Църква през 451 година, защото не са приемали някои формулировки на Халкедонския събор. За темите на заседанието разказва монс. Йохан Бони, отговорник за отношенията с православните църкви в Близкия Изток при Папския съвет за християнско единение.

„Ние продължихме нашето размишление за Църквата, и по особено за мисията на Църквата, тази голяма задача, която Исус дава на всички свои ученици да проповядват евангелието по целия свят, как ние живеем тази мисия и как нашите братя от тези други църкви я живеят и какво можем да направим за в бъдеще.”

Освен това са били обсъдени и две други теми: спасението на некръстените и отношението на Църквата към нехристияните, което за техния регион е много актуално, живеейки в предимно мюсюлмански държави. Друг от разискваните въпроси е бил браковете между кръстени и некръстени. По този въпрос се изказва и монс. Бони:

„Те са много сдържани относно такава възможност. В Католическата Църква обикновено не се препоръчват бракове между християни и мюсюлмани, но според Кодекса по каноническо право това е възможно и такива бракове съществуват. В Близкия Изток и православните, и католиците, са по-предпазливи, защото виждат най-вече проблемите, които биха могли да дойдат от тези бракове.”

Католическата Църква и Православните църкви в Близкия Изток- казва Папата – имат общо църковно наследство, което идва от времената на апостолите и от първите векове на християнството. На кои аспекти трябва да се обърне внимание, за да се достигне пълното единство?

Според монс . Бони, Папата в своята реч цитира една фраза от енцикликата Ut unum sint, където Папа Йоан Павел ІІ казва, че наследството от първите векове, общо за католици и православни, е източник на вдъхновение и може да ни помогне да помислим за бъдещ модел на общение. Това се отнася не само за Църквите с византийска традиция, а и за древните Църкви от Близкия Изток. Ние имаме общо църковно наследство, сходна структура на Църквата, апостолическо служение, седемте тайнства, монашеската духовност. Всичко това, което е било общо за Църквите до събора в Халкедония е все още извор на вдъхновение и източник на модели за бъдещо възстановяване на единството.