Папата осъди новото насилие в Ливан и ивицата Газа. На празника на Св.Тома Аквински Бенедикт ХVІ припомня: “отношението между вяра и разум е предизвикателство за съвременната култура”

(28.01.2007) - Още веднъж гласът на Папата се издига, за да разобличи насилието в Близкия Изток, което "отново окървавява Ливан". Той отправи апел за мир преди неделната молитва Ангел Господен в деня когато Църквата отбелязва литургичния празник на Св.Тома Аквински. Това бе повод отново да се засегне и темата за отношението между вярата и разума. Папата отправи специална молитва към Бога за все още страдащите от хансеновата болест.


**********
“Не е приемливо да се върви по този път, за поддържане на лични политически причини. Изпитвам силна болка на състрадание за този скъп народ и зная – допълни той – че много от ливанците са пред прага да изоставят всякаква надежда, чувствайки се объркани от всичко онова, което се случвав тяхната родина”.

 
Негово Светейшество подчерта загрижеността си след изложеното от кард. Сфейр за последователните братоубийствени събития в Ливан и заяви, че се присъединява към отговорните религиозни лидери за молитва към Всевишния, да съумее този народ, обединен да поеме пътя за изграждането на мира по тези земи, превъзмогвайки човешкия егоизъм, който възпрепятства процеса за възтановяване на братското разбирателство в страната. Папата апелира към всички християни да се стараят “да бъдат убедени градители на автентичния диалог между различните общности в Близкия Изток, споменавайки по-специално жителите по територията на ивицата Газа:

“На цялото това население – каза Папата – изказвам своята духовна близост и го уверявам в моята молитва към Бога, просейки благодатта да надделее във всички, желанието и добрата воля за служене в името на общото благо, да бъдат избрани и подети пътищата на помирителния диалог, уравновасяването на различията и премахването на всякакъв вид напрежение”

 
Другият важен аргомент, който Бенедикт XVI предложи на поклонниците за размишление е свързан с фигурата на св. Тома Аквински, честван вчера 28 януари, подочвайки го за пример на хармоничното сливане между разум и вяра.

“Тази връзка – каза Папата – чертае един много важен процес, при който, когато човек се ограничи до нивото да мисли и се грижи само за материалните предмети и затвори разума си за големите и важни въпроси относно живота, себе си и Бог, самият той – човекът обеднява духовно, снижава се и изневерява на присъщата своя природа. За това именно – подчерта Негово Светейшество – връзката между вяра и разум е едно сериозно предизвикателство пред натрапващата се съвременна култура в западния свят”.

 
“Истина е – допълни Бенедикт XVI –че научното развитие днес има своите не малко положителни елементи, които трябва да бъдат признати. Въпреки това обаче – каза Папата – нужно е да се приеме, че тенденциите да бъда смятано за истина само онова, което е експериментирано, поражда ограничения в човешкия разум и е повод за сериозни и тежки форми на шизофрения, при която съжителстват рационализъм, материализъм, хиперхронология и необуздана инстиктивност”.

 
Светият Отец подчерта също, че ако християнската вяра е автентична, тя не задушава свободата и човешкия разум/ “Вярата – каза той – включва разума и съвършенството, а разума, осветява вярата и дава сили за достигане на съзнанието за Бога и за духовната действителност”.

 
Папата приключи, като спомена 10те милиона прокажени, които все още се борят с тази социална рана и поощри санитарните служители и доброволците да продължат своята благородна мисия сред страдащите от коварната, но вече лечима болест.
Неделната среща на Бенедикт XVI с поклонниците от Италия и извън нейните предели приключи с Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова