"Да изпълним днес това Писание" - проповед от от.Йовко Пищийски за ІІІ -та неделя от годината

Проповед от отец Йовко Пищийски, специализант в Папската дипломатическа академия в Рим:


Възлюбени братя и сестри,


В днешния евангелски откъс Свети Лука заявява, че намерението му не е да напише роман, но една историческа книга, която да бъде основана върху достоверни факти. Той иска да даде на своя читател пълна сигурност за истинноста на главния герой на тази книга. Авторът няма намерение да си измисля факти, сцени или послания, но желае да разкаже само «напълно известни между нас събития», предадени от хора «които бяха свидетели от самото начало и станаха служители на словото».


Лука има ясен катехистичен и мисионерски проект: да усили вярата на вярващите и да даде сигурност на търсещите, на онези които се приближават и вървят към Исус. Със своите обяснения за метода на изследване, за намерението на автора и целта на творбата, евангелистът ни представя една инструкция за четене на своето Евангелие и ни въвежда в програмата на живота и на посланието на своя главен герой – Исус от Назарет.


Точно в синагогата на своя град, Исус дава началото на своята мисия, приемайки като своя пророческата програма на Исая: също и Той чрез силата на светия Дух, се чувства «изпратен за да възвестява радостната вест» за освобождението на бедните и съкрушените, което е една благоприятна година за всички.


И това се случва точно в събота - денят за култ към Бога. Вниманието на аудиторията е насочено към един техен съгражданин. Исус чете избрания откъс от Светото Писание и на запазилата тишина асамблея Той поднася лаконичен коментар: «Днес се изпълни това Писание». Една много кратка, но изпълнена със съдържание проповед: цялата надежда, която Исая е вложил в своето произведение, което току що е четено, «днес» е една реалност и се въплътява в Исус. Това е един знак за богатството на Божието слово, и затова Божието «днес» е една благодатна година. В общото възхищение, Исус посочва програмните линии на своята публична дейност: една мисия за освобождение, за обич и за спасение на всички онеправдани на земята.


В този момент Исус не е вече синът на Мария, роден в Назарет, дърводелец по професия. Но е Божието Слово станало човек. Той не говори на онази малка група от израелитяни, но на цялото човечество, в целия свят през всички времена. Неговото днес обхваща всички, следователно също и нас, и както ще видим това ни задължава.


Нека да се опитаме да съпоставим нашите празнични общности с описаното до сега: Исус влиза, днес, като в Назарет, в нашите литургични асамблеи, чете, обяснява и ни дава да разберем неговото Слово; наистина ли вярваме във всичко това?


Евангелието от Лука включва три «днес»: в Назарет, в дома на Закхей, и на Голгота. Тава са три ситуации, в които «днес» предхожда едно спасително действие за човека и показва как «Бог станал човек» в нашата история ни обръща изключително внимание, което е толкова по-голямо, колкото по-голяма е любовта към нашия живот.


Нека да се опитаме да помислим, че за нас четвъртото «днес» се случва сега. Връщайки се от Литургия успяваме ли да предадем на другите радостта и празникът от нашата среща с тази Любов? Какво правим с изслушаното Слово в Църквата? Как то влияе върху нашия живот през седмицата? Това са въпроси на които всеки от нас трябва да си отговори.


Нека, както асамблеята на израилския народ след завръщането от изгнанието, да се оставим да бъдем заинтригувани, смаяни и подтикнати от това Слово. Това е нашата задача. Тогава ще бъдем способни да се разчувстваме, когато чуем Божието Слово в нашите уши, защото това ще означава, че живеем наистина Христовото «днес», ако наистина сме Негово тяло, както ни напомня Свети Павел.


Това означава, че програмата на Исус не е само негова, но е на Църквата, тоест на Исус и на неговото тяло, следователно наша.


Ако ние не сме едно тяло, което бие със същото Христово сърце, което обича като Него, и си дава сметка че бедните, подтиснатите, нещастните, духовно слепите и болните не са кой знае къде, но са до нашето рамо, това означава, че не сме изпълнили нашата програма.


Тогава нека да се опитаме да чуем отново Исус, който ни казва с треперещ глас: «Днес се изпълни това Писание» и да му отговорим: «Имаш право, Господи, твоето днес ще бъде и нашето днес»: така някой ще стане по-малко беден, по-малко подтиснат, по-малко тъжен... Ако цялата Света Църква постъпва така, ще видим нещо по-добро и по-голямо тук на земята. Ще видим и самата твоя Църква, Господи, единна, такава каквато я създаде Ти. Амин