Папата пред дипломатическото тяло при Светия Престол:Скандалът на глада е недопустим в един свят, който би могъл да го преодолее. Апели на Бенедикт ХVІ за разрешаване на различните планетарни кризи

(08.01.07) - Международната ситуация с нейните предизвикателства:”скандалът” на глада и на мизерията в 21-я век, все още “накърняваният и осмиван” мир, атентатите против човешкия живот. И още: политическо-хуманитарните кризи в Африка, сигналите за социално възраждане в Латинска Америка, икономическата експанзия на азиатския гигант, иранският и корейският ядрен риск, апели за стабилитет на Близкия Изток, защитата на християнските корени на Европа: Тези са някои от големите теми в международната действителност, на които спря внимание Папа Бенедикт ХVІ в словото си пред посланиците от Дипломатическото тяло акредитирано при Светия Престол приети днес на аудиенция за традиционната размяна на поздрави в началото на новата година.

**********
Десет африкански страни цитирани конкретно заради външното и вътрешното им положение. Седем от Азия, три от Латинска Америка, четири от Близкия Изток. Един задоволителен поглед към Европейския съюз с неговите вече 27 държави, с надеждата за аналогичен резултат за другите страни от Балканския полуостров. Дългото и капилярно слово на Папа Бенедикт ХVІ към Дипломатическото тяло акредитирано при Светия Престол, сочи вниманието на Папата към международната ситуация и усилията да бъде оценена в нейната цялост. Началният поздрав за мир и благоденствие на Папата към дипломатите премина в солидарност към тези, които не познават мира, нито благоденствието поради неразрешената драма на мизерията, която и в началото на третото хилядолетие лишава “милиони хора, особено жени и деца” – отбеляза Светият Отец – от вода, храна, покрив:

“Сред съществените въпроси – обърна внимание Папата – как да не помислим за милионите хора, особено жени и деца, на които липсват вода, храна, покрив?” “Скандалът на глада – допълни – който се засилва, е недопустим в един свят, който разполага с блага, познания и средства, за да сложи край”. “Той ни подтиква да променим нашите начини на живот – обясни още Светият Отец – подтиква спешно да бъдат премахнати структурните причини за дисфункцията на световната икономика и да се коригират моделите за растеж, които изглеждат неспособни да гарантират респекта към околната среда и едно цялостно човешко развитие за днес и преди всичко за утре”.

Негово Светейшество призова развитите страни да не отстъпват пред поетия ангажимент да отделят 0.7% от своя общ национален доход за международна помощ, така че по-добре да подкрепят организациите, занимаващи се с хуманитарните кризи.

Отправяйки най-добри пожелания за работата на новия генерален секретар на ООН, Бан Ки-мун, гласът на Папа Бенедикт се издигна, за да осъди засилващата се “криза в преговорите за разоръжаване”, контрастирани от увеличаването на военните разходи, но също и за да осъди още веднъж тероризма и “непреставащите атентати против живота”. Дори в континент като Африка, където животът е зачитан, но където – даде пример Папата – “се прави опит да се банализира аборта посредством Протокола от Мапуто”. Това е една заплаха за живота, продължи Светият Отец, трябва да се вземе предвид “релативизирането” на семейството основано върху брака, както и “агресията” вършена понякога “под формата на научни изследвания”, видна в “опитите за узаконяване на човешката клонация”.
 

 
“При разоръжаването също се удвояват и утрояват симптомите на задълбочаваща се криза, която е тясно свързана с преговорите за различния вид оръжия – конвенционни и не. От друга страна, силно се отразява и увеличаването на средствата за военни цели и то на световно равнище. Проблемите – подчертава Бенедикт XVI - за международната сигурност се усложняват от тероризма, който трябва да бъде решително премахнат, а не толериран.
Колкото се касае за хуманитарните кризи, налага се отдаващите в този сектор организации да бъдат подкрепяни, за да съумяват пълноценно да се грижат за жертвите от военните конфликти. В този случай, не бива да се забравя продължителния и все по-засилен процес, в който милиони мъже и жени са принудени да емигрират. За преселниците е нужно да бъде осигурен един достоен живот, бидейки извън своята родина – определя Папата. Немислимо и недопустимо е да се вярва, че преселничеството може да бъде спряно насилствено. Емигрирането на почти цели народи – акцентира Негово Светейшество може да се контролира и подкрепя само с хуманни чувства, със справедливост и отговорно споделяне на нуждите.”

Заедно с положителните знаци за социално възраждане, Латинска Америка, бележи кризи като тези в Колумбия, Хаити или пък Куба, към която Папата повтори пожеланието на Йоан Павел Втори: “да се отвори за света, а светът да се отвори за Куба”.

“В сектора на развитието – поясни Светият Отец – са в ход различни инициативи, за които "Светия Престол никога не е отказвал своята подкрепа и сътрудничество. Друг важен елемент е, че пълното премахване на мизерията не е нужно само подпомагане, а и ново съзнание относно значението на борбата с корупцията и стремеж за демократични и способни държавни правителства, закрила на гражданското население и зачитане правата на човека и народите.

Относно тези проблеми не може – каза Папата – да бъде забравен африканския континент, драмата в Дарфур и редицата други тежки за разрешаване въпроси, които обаче очакват отговор, защото не може да се приеме, че толкова много невинни трябва да страдат и умират от глад и в конфликти.
Например, Уганда е една държава, която се нуждае от незабавни преговори за прекратяване на ожесточените въоръжени стълкновения, в което взимат участие дори невръстни деца. В този случай допълни Негово Светейшество – и религиозните лидери са в състояние да допринесат за намаление на напрежението, както доказват събитие в последно време с упълномощаването на един представител на Генералния Секретар на Обединените Нации.

Районът на Големите Езера е също голяма грижа за световната общност. Не може да бъде пренебрегната дългогодишната кръвопролитна война, която не жали нито възрастни, нито децата. Разбира се – допълни Папата – обнадеждаващи са постигнатите резултати новата политика в Бурунди и Република Конго. Руанда все още остава незащитена и в случая помирителния процес е наложителен, за да се прекратят братоубийствените стълкновения, които дават толкова много невинни жертви.” Говорейки за африканския континент, Негово Светейшество приключи с бряг на Слоновата Кост, която напредва в разоръжаването, обнадеждаващ факт за хората с добра воля.

Близкият Изток също е изправен пред големи трудности. Папата посочи като възможен фактор за стабилизирането на района, ако Техеран “приеме един задоволителен отговор на основателните тревоги на международната общност”. А “големите тревоги” причинени от ситуацията в Светите Места, стимулираха Папата да отправи настойчив апел към всички засегнати страни, с надеждата че ще се утвърдят положителните знаци между израелци и палестинци, регистрирани през последните седмици”.
 Говорейки за проблемите в света и прекосявайки мислено петте континента,
Бенедикт XVI стигна до Азия, където се забелязва силно икономическо развитие.
“Очертава се – отбеляза Папата – че държави като Китай и Индия ще бъдат в
бъдещето все по-присъстващи и дейни на световната сцена, което означава
придобивка за тях самите и съответно принос за другите нации. Моите мисли обаче-
акцентира Негово Светейшество – са насочени главно към християнската общност
по тези територии, които в повечето случаи са малцинство. Това налага – определи
Папата – една по-заангажирана отговорност за осигуряване на добро и братско
съжителство, а така също и осигуряване на пълна религиозна свобода, както и сътрудничество да постигане на общото материално и духовно благо и взаимното
разбирателство.”

Бенедикт XVI се спря по-подробно на Източен Тимур и мисията на католическата
Църква там, като изтъкна значителния принос секторите на възпитанието,
здравеопазването и каузата за национално помирение. Негово Светейшество
определи, също че както тази млада държава, така и много други страни в света срещат сериозни трудности по пътя на демократизирането. “Главната цел –
подчерта той – е пълното помирение на корейския народ и разоръжаването на
полуострова от ядрени арсенали.
Между другите азиатски държави, Папата спомена Афганистан и Шри Ланка,
които не престават да бъдат обект на вътрешно напрежение и сериозна грижа
за бъдещето на двата народа. “Само пътя на диалога – подчерта Светият Отец –
е в състояние да даде благоприятно разрешение на съществуващите проблеми”.

В словото на Папата пред представителите на дипломатическото тяло акредитирано
към Светия Престол дойде ред и на новоприетите в европейския Съюз държави –
България и Румъния. “Два народа с християнска традиция – каза Бенедикт XVI – и
говорейки общо за обединяващата се Европа, Папата подчерта, че храни
надеждата, да бъдат съхранени основните ценности, върху които се базира
човешкото достойнство, включително и религиозната свобода във всички нейни
измерения. Християнското богатство и наследство на Европа трябва да бъдат
зачетени и бранени от покушение. Драматичните събития от миналия век –
допълни Негово Светейшество – трябва да стимулират европейските народи да
градят едно ново свое бъдеще, освободено от всякакъв вид насилие и
идеологическа зависимост и да разширят своите приятелски връзки и отношения
към хоризонтите на надеждата и мира. Тероризъм и насилие за Европа и света
трябва да бъдат едно горчиво и за винаги забравено минало”.

Към края, Папата отправи пожелание към балканските народи да заживеят в разбирателство и сигурност и с добрата воля на всички в мъдрост и с отговорност да бъдат взети подходящи решения, които да са от полза за човека и
неговите неприкосновени права.

“Ситуациите, които посочих – отбеляза накрая Папата – представляват едно предизвикателство засягащо всички; става въпрос за едно предизвикателство, което се състои в насърчаването и утвърждаването на всичко, което е положително в света и в преодоляването, с добрата воля, разум и постоянство, на всичко което наранява, потъпква и убива човека. Само зачитайки човешката личност – заключи - е възможно насърчаването на мира и само изграждайки мира се поставят основите за един автентичен цялостен хуманизъм”.
**********

Ще припомним, че понастоящем 175 държави поддържат дипломатически връзки със Светия Престол. Към тях се числят Европейската Общност, Малтийският орден и две мисии със специален характер: Мисията на Руската федерация с посланик и Бюрото на Организацията за освобождение на Палестина, водена от директор.

През изтеклата 2006 г. на 16 декември, Светият Престол установи дипломатически връзки с република Черна Гора на нивото на апостолическа нунциатура от страна на Светия Престол и на посолство от страна на република Черна Гора. На 19 април Светият Престол подписа Споразумение с Босна и Херцеговина, с което биват потвърдени някои принципи и определени някои положения относно въпроси от общ интерес. Освен това, на 9 октомври Светият Престол ратифицира Споразумението подписано на 29 ноември 2005 г. между Светия Престол и свободния град Хамбург, за да регулира връзките между Католическата Църква и този град-ланд.