Генерални и мисионерски молитвени намерение за януари 2007

Нека, в новото време, белязано от не малко епизоди на насилие, църковните йерарси да продължат да съпровождат човешките сърца по пътя на мира и разбирателството сред народите.

 
Така са формулирани генералните молитвени намерение за първия месец от новата година.

Преди повече от 40 години, Йоан ХХХІІІ публикува енцикликата Pacem in terris, която съвсем ясно и конкретно определя социалния елемент, да бъдат верните от цял свят, хора с добра воля, за да градят мира за всички народи. Става дума за онзи мир, който се базира на “истаната, справедливостта, любовта и свободата”.
Как да не вземем поука от тези думи, днес, когато това благо е сериозно застрашено и нарушавано систематически от войните, тероризма, расовата и религиозна дискриминация и омраза, нетолерантността, робството и отричане правата на човека? За да съществува мир на земята, всички тези форми на незачитане на човешката личност и дори и на цели народи, трябва да бъдат напълно премахнати от живота на световното семейство и не напразно, Христовата Църква не е престанала и няма да се умори да поучава, да зове, да апелира за обновено съзнание, което не приема насилието и военните конфликти, а съпровожда миролюбивите цели и дела. Светипетровите Приемници настояват за разтваряне на нови хоризонти в живота на човека, за да се гради благото на мира.


Мирът обаче не може да се ограничи само в измеренията, че не съществува война или че военният конфрикт е прекратен. Мирът е едно действащо начало, едно непрекъснато търсене на сътрудничеството, на споразумението и разбирателството, на начините да бъдат проблемите разрешени не с насилие, а с диалог, със зачитане на човека и неговите правата в условия на социална справедливост. Ето, това е мирът, за който и Папа Бенедикт XVI приканва, апелира, поучава. Мирът е дар от Бога, който обаче изисква изпълнение на човешкия дълг, да го притежава и съхранява, и да зачита реда и хармонията, установени от Бога. Съществуват универсални права и задържения – гласят генералните молитвени намерения за месец януари.

Говори се за истина, справедливост, любов и мир. Какво точно означават тези три ценности и защо са от първостепенно значение за мира в света?
В църковните документи, думата “мир” е винаги придружена от тях, защото ако те не съществуват, мирът изпразва своето съдържание и следователно загубва смисъла си, не е присъстващ в живота на човека. Заблуждаващите идеологии от миналия век изопачиха значението на думата “истина”, подклаждаха войни, масови избивания, експлоатация, така както днес заплахите срещу благото мир сеят смърт по много части на вселената. Неоспорим е факта, че мирът се гради върху основите на “справедливостта” и “свободата”. Ако липсва едно от тези блага, за които са отговорни самите народи, то мир по техните земи никога не би могъл да цари.


Нека, Църквата в Африка да бъде все по-автентичен свидетел на Христовото Благовестие и да действа сред всички народи в Континента в полза на мира.

Това е мисионерското молитвено намерение за началото на 2007 год. То цитира някои пасажи от пост-синодалното насърчение - 1995 год., което Йоан Павел ІІ бе определил като важен документ за подновена акция в полза на бедните и изостанали държави в Африка. Нека се запитаме: какво се забравя днес?
Забравя се гладът и мизерията, болестите и неграмотността, расовите деления, племенните проблеми и напрежението, политическата нестабилност и незачитането на човешките права. Това е, което разяжда действителността в страните от Черният Континент.
Кой забравя и защо?
Несъмнено, когато говориме за Африка веднага пред нас изпъква цялата тази човешка трагедия, за която са отговорни преди всичко народите от северната част на планетата, непредразпожени за солидарност, безразлични или дейни само в полза на личните палитически и икономически интереси.
Единственият, Който никога не забравя е Исус Христос. Не само, че не забравя, но и поставя в центъра именно онези, които са страдащи, глади и жертва на човешкия егоизъм, така силно присъстващ в съвременното световно семейство.
Църквата е тази, която следи повелите на Бога и изпълнява Неговата воля. Следователно, Църквата, било като общност, било като живо присъствие в сърцето на всеки християнин, трябва да има бащина и майчина грижа за цяла Африка и с подобна на Божията любов да докаже на света, че в мирното обединено световно семейство всички са равни помежду си и всички имат правото на храна, подслон и благоденствие.
Ред. Кр. Кемалова