Посланието на Папа Бенедикт за Световния ден на мира коментар на монс.Бруно Форте, архиепископ на Киети-Васто

(20.12.06) - Многобройни са коментарите през тези дни на Посланието на Папа Бенедикт за Световния ден на Мира, 1 януари 2007 г. озаглавено “Човешката личност, сърцевина на мира”. Посланието, представено миналия вторник във Ватиканската зала по печата, сочи твърдо, че само зачитайки личността, нейното достойнство и нейните права, мирът може да бъде насърчен. Коментирайки текста, ето какво заяви архиепископът на Киети-Васто, монс.Бруно Форте за главната идея на посланието:

**********
Отг. – Неизмеримото достойнство на всяко човешко същество, това достойнство, което ние изразяваме с концепцията за личността, се определя посредством задълбочаването на тайната на Въплъщението. Ако Божият син е станал един от нас и е влязъл в историята, Той потвърди абсолютната уникалност на всяко човешко същество, без каквито и да са резерви. Независимо дали неговите условия на живот, възраст, здраве са благоприятни в очите на света, или не. Това е една фундаментална позиция, свойствена вече на цялата култура на Запада и посредством нея на цялото човечество, но която идва именно от християнското Евангелие и от библейската традиция, виждаща човека като сътрудник на Бог.

В. – За Папата е нужно да бъдат преодолени визиите омаловажаващи човека и идеологическите предубеждения и безразличие за това, което съставлява истинската природа на човека: на една слаба визия за личността – пише – съответстват отслабени човешки права.

Отг. – Това е ясно. Означава, че това достойнство на личността не е плод на едно убеждение, а е нещо, което е записано дълбоко в действителността. В текста Папата казва нещо много хубаво, когато говори за една граматика записана в сърцето на човека, от неговия Божествен Създател. Тази граматика ни дава да разберем, че човешкото същество, т.е. свободният и съзнателен субект, е нещо абсолютно, с което не може да се разполага както ни харесва. Папа Бенедикт уточнява, че има действителности и ценности, с които не може да се разполага, които не могат да бъдат манипулирани, а трябва да бъдат приети и зачитани. Тук Светият Отец става говорител на един апел отправен от съвестта на човешкото същество към всеки човек и към всяка култура, за да се зачита достойнството на човешката личност и следователно справедливостта и мирът, равноправието между всички мъже, против всяка форма на манипулиране и насилие, започвайки от насилието вършено в името на Бог, което е абсолютно неприемливо, за да се стигне до непризнаването на достойнството на всяко човешко същество, до респекта към жените, към околната среда, което е условие за човешкото съжителство и решителното не на войната. Естествено цялата тази система от ценности основана върху абсолютната ценност на достойнството на човешката личност, налага права и задължения. Папата цитира един хубав изразна Махатма Ганди, който казва “Ганг на правата слиза от Хималаите на задълженията” и това изглежда една хубава отправна точка, защото ни дава да разберем, че истината, подчинението на тези абсолютни ценности, не е една игра, един избор оставен на субективната оценка, а нещо което едновременно те освобождава и задължава.
**********