Папа Бенедикт ХVІ се сбогува с Турция: "Благодаря на Бог за помоща в диалога". Към католиците в страната: "Църквата не налага нищо, а иска свобода за Благата вест"

(1.12.2006) - Благодаря на Бог за помоща в диалога и посещението в Турция, превърнало се в мост между Азия и Европа. С тези думи Бенедикт ХVІ се сбогува от Истанбул с турския народ и с малката католическа общност в страната. На летището той бе изпратен от католическите епископи в Турция, представители на местните власти, Патриарх Вартоломей І и други представители на християнските общности. Последната среща в това пето международно апостолическо пътуване бе срещата на Бенедикт ХVІ с католическата общност с която отслужи литургия в църквата "Св.Дух" в Истанбул.


*********
“Благодаря на Господа, че можах да дам един знак за този диалог и така да допринеса за подобряване на разбирателството между религиите и културите, по-специално с Исляма от страна на християните”.

Една ангажираща задача, чиито духовен корен Папата посочи като бъдеща перспектива за малката, но жива католическа общност, събрала се около него тази сутрин в катедралата “Свети Дух” в Истанбул. В прегръдката на близо 1200 верни, но много други поради липса на място се бяха събрали около големи екрани в църквата Свети Антон, Папа Бенедикт припомни с думите на Свети Павел, че “духът е непресъхващият извор на нашата вяра и на нашето единение”. А това означава, че не трябва да живеем само за самите себе си, а да станем, както Исус, служители на собствените братя:

“Мисията на Църквата не се състои в защитаване на властта, нито пък да събира богатства; нейната мисия е да дарява Христос, да участва в живота на Христос, най-ценното благо за човека, което сам Бог ни дава в своя Син”.

Да чуят думите на Папата, в катедралата, отстояща на няколко стотина метра от нунциатурата в Истанбул, наречена “Домът Ронкали”, бяха дошли представители на католическите общности от различните обреди: арменци, халдеици, сирийци, латинци, които пазят още жив спомена за Анджело Ронкали, работил тук от 1935 до 1944 г. Затова, преди да влезе в катедралата Светият Отец благослови една статуя, изобразяваща Йоан ХХІІІ, която ще бъде поставена в църквата Свети Антон.

Вълнуващи бяха звуците на песните изпълнени от различните хорове на арменски, сирийски и халдейски език, които заедно с латинските песни придружаваха литургията; сред хористите имаше и група девойки бежанци от Ирак, за които се грижи Каритас Турция.

След като поздрави Вселенския Патриарх Вартоломей І и Армено-апостолския, Месроб ІІ, присъстващи в катедралата, Бенедикт ХVІ припомни, че икуменическият ангажимент остава на първо място в неговите пасторални грижи, и призова цялата Църква, и тази в Турция, да работи неуморно по пътя водещ към единението и общото благо.

Едно пожелание, направил свое и апостолическият викарий на Истанбул, монс.Пелатр, който припомни: “въпреки нашия малък брой – посредством нашата културна, религиозна и социална дейност – желаем да дадем нашия принос на обществото в тази страна”. И благодари на Папата за подкрепата и насърчението в тази мисия, която Бог им е поверил.

На турската католическа общност, но също и на гражданските и политическите власти, на които благодари за гостоприемството, но също и на гражданите на Истанбул, на които благодари за проявеното търпение – Папата остави тази повеля:

“Знаете добре, че Църквата не желае да налага нищо на никого, а просто иска да може да живее свободно, за да открива Този, когото тя не може да крие, Исус Христос, който ни обикна до жертвата на Кръста и който ни даде своя Дух, живото присъствие на Бог сред нас и дълбоко вътре в нас самите. Бъдете винаги отворени за Духа на Христос и проявявайте внимание към тези, които са жадни за правда, мир, достойнство, за уважение към самите себе си и към техните братя”.
**********

Под знака на икуменизма и междурелигиозния диалог, вчера вечерта Папа Бенедикт се срещна и със сиро-православния митрополит и Главния равин на Турция. След вечеря в нунциатурата Светият Отец се показа на прозореца, за да поздрави дошлите близо 200 младежи католици.

“Скъпи младежи, бих искал да ви кажа едно обикновено благодаря за вашето присъствие, за вашата радост и ентусиазъм. Благодаря за вашата любов към Църквата, да вървим заедно с Господа в това трудно време. В моите молитви присъствате винаги всички и ще ви благословя. Вашата радост и вашето приятелство ме придружава и никога няма да ви забравя в моите молитви”.

Младежите отговориха с голям ентусиазъм и му връчиха писмо, в което се казва: “Ние сме малцинство в мюсюлманска страна, но се задължаваме да постоянстваме в християнския живот на тази земя, свидетел на примера на много мъченици за вярата”.

Сега, когато папската визита в Турция вече е история, може смело да се каже, че малката католическа общност в страната и всички други християни възвърнаха смелостта си, благодраение на Светипетровият приемник, който ги утвърди във вярата.