В навечерието на апостолическото пътуване на Папа Бенедикт ХVІ в Турция

(27.11.06) За Папа Бенедикт днешният ден е навечерието на очакваната пасторална визита в Турция: пътуване, на което сам каза вчера, че гледа с “голямо вълнение”. При пристигането утре на летището Есенбоа в Анкара, предвидено за 13 часа местно време, Бенедикт ХVІ ще бъде очакван от министър-председателя Тайип Ердоан. Срещата бе потвърдена днес от директора на Ватиканския прес-център, отец Федерико Ломбарди. Веднага след това, Светият Отец Папата ще посети мавзолея на кемал Ататюрк, а след това в президентския дворец на Анкара ще се състои церемонията по посрещането с държавния глава, Ахмет Некдет Сезер.

**********
Но каква е атмосферата в страната, преди пристигането на Папата? Една Турция отделяща все по-голямо внимание на тази визита. Вчера вечерта телевизията предаде сърдечните поздрави на Папата към турския народ, казани по обед, по време на неделната молитва Ангел Господен. Държавната телевизия показа много картини от площад Свети Петър и Папата говорещ от прозореца. Необичайни картини за тази страна, последвани от тези за манифестацията против визитата на малката екстремистка ислямска група “Saadet”. Една провалила се манифестация в сравнение с изявите лозунга “Папа, не те искаме”. В действителност, традиционното турско гостоприемство, споделяно от голяма част от населението, е вече готово да види действителните намерения на това пътуване. Именно затова изглежда, че подтикът на ултранационалистически и интегралистки групи загуби сила. Това благодарение и на скромната, но решителна воля на Бенедикт ХVІ да дойде и да може да диалогира с всички. Една готовност, която бе разбрана и от министър-председателя Ердоан, който, вече официално бе потвърдено, ще посрещне Папата при пристигането му на летището в Анкара, след което ще тръгне за срещата на НАТО в Рига.

В центъра на това пътуване на Папата, стои поканата на Вселенския патриарх Вартоломей І да отбележат заедно празника на свети Андрей на 30 ноември и заедно да засвидетелстват пред света, че диалогът на любовта между двете Църкви има за цел помирението и възстановяването на пълното единение между Църквите посестрими.

Ще бъде важна и срещата на Папата в Истанбул с малките католически общности от различните обреди: латински, арменски, сирийски, халдейски. Пожеланието е да бъде призната тяхната роля в изграждането и бъдещето развитие на Турция.

Утре в Анкара, след срещата с министър-председателя Ердоан, Папа Бенедикт ХVІ ще посети мавзолея на Ататюрк, основател и пръв президент на Турската република. Тук Светият Отец ще се подпише в книгата за почетни гости и ще остави записан своя поздрав към страната. Ще последва визита в президентския дворец на настоящия президент на Турция, Ахмет, Некдет Сезер и среща с един от заместник министър-председателите. Веднага след това ще бъде срещата с председателя на Религиозната дейност Али Бардоколу, заедно с Великия Мюфтия на Анкара и Истанбул, в седалището на “Дийанет”, организъм който ръководи и координира дейността на всички джамии в Турция. Под знака на вниманието и почитта към вярващите от Исляма, следобед ще протече и визитата на Папата в историческата Синя джамия в Истанбул, след тази в Санта София, древната византийска базилика, след това превърната в джамия, а сега музей.

Но какви са главните предизвикателства на това първо пътуване на Папа Бенедикт ХVІ в страна с преобладаващо мюсюлманско население? Отговаря архиепископ Антонио Лучибело, апостолически нунций в Турция:

**********
Отг. Очакванията са насочени към два фронта, двете големи предизвикателства, които среща Църквата и обществото като цяло: предизвикателството на екуменическия и на междурелигиозния диалог. Светият Отец в усилието си да придвижи напред този диалог, по следите на Павел VІ, който през 1967 г. посети за първи път тази страна, а след това на Йоан Павел ІІ през 1979 г., се опитва да постави универсалната Църква и тази в Турция на тези два фронта.

В. – Каква е ситуацията на малката християнска общност в Турция?

Отг. – Това е една общност от диаспора, която продължава да поддържа жива християнската надежда и посланието на Евангелието. В началото на християнската ера първите ученици, идващи от Палестина, са се настанили в тази земя. Тогава, както и днес, ние сме една Църква и не е толкова въпрос на цифри, колкото на ангажимента, за да бъде поддържано живо християнското свидетелство в тази земя.

В. – Кои са главните трудности, които християните срещат в тази земя?

Отг. – Трудностите са типични за едно малцинство, и не се отнасят само за малката Католическа Църква, но и до другите малцинства присъстващи в страната. Надяваме се, че с времето тези трудности ще бъдат преодолени. Турция, както знаем, една светска държава, където всички религии практически са зачитани. Става въпрос само да се разшири светския характер на държавата, за да има отражение в нашата действителност.

В. – Какви са връзките между християни и мюсюлмани?

Отг. – Тук на място усилията се големи, за да се поддържат и засилват, да се развиват тези връзки. Следователно, като цяло бихме могли да кажем добри. Но винаги има малки групи, които са затворени за този диалог.

В. – Това пътуване ще послужи ли за засилване на диалога с Исляма?

Отг. – Мисля, че да, защото е един от големите ангажименти, поети от Втория Ватикански събор, особено на базата на указанията на Папа Павел VІ, когато в своята първа енциклика говори за Църквата и диалога. Следователно, ние дълбоко вярваме в тази визия за диалога и няма да бъдат малките инциденти, които ще заглушат или ограничат този ангажимент.

В. – Какво очакват от Папата католиците в Турция?

Отг. – Да засили надеждата, която е в нас. Да направи видима тази надежда, която подхранва християнското призвание и същността на християнина.