Папа Бенедикт ХVІ в Турция: Ефес

(25.11.06) На 29 ноември Папа Бенедикт ХVІ ще отслужи Света Литургия в Светилището на “Мерием Ана Еви” в Ефес, където според традицията е живяла Божията Майка с апостол Йоан в разстояние на девет години. Тук е станало и нейното Успение, отнасянето й с тяло и душа в небето. Само произнасянето на тези имена, само припомнянето на тези места изпълва с вълнение, ентусиазира, поражда апостолски жар. Изправени сме пред силното свидетелство на свети Павел и пред конкретния живот на първите християнски общности. Като “пътеуказател” ни служат не само Деяния на Апостолите и Писмата на Апостола на езичниците. Ефес е също така място на големия Вселенски събор от 431 година: намираме се в основите на Църквата. Ще припомним, че в Светилището на Дома на Божията Майка вече са идвали на поклонение Павел VІ през 1967 г. и Йоан Павел ІІ през 1979 г.

Ефес - кръстопът на древното християнство, преход между езическия и християнския път и място осветено от присъствието на свети Павел, свети Йоан и Света Богородица. Павел е пребивавал дълго време в Ефес. В този град е написал първото Послание до Ефесяни и споменава не веднъж Ефес в пасторалните си писма. В Деяния на Апостолите, глави 18 и 20, описват надълго премеждията на Павел в тези места.

Според една древна традиция, свети Йоан също е живял тук, тук е написал своето Евангелие и може би Посланията; във всеки случай те са написани под същото небе, а Откровението е написано на остров Патмос, отстоящ само на няколко километра по права линия. Много вероятно Йоан е живял тук заедно с Мария. Наскоро са били открити останки от сграда, наречена “Домът на Мария”.

Следователно, Ефес е мястото на Павел, Йоан и Мария; едно място изключително известно в първобитната Църква. Едно място, което историческите събития са довели до същественото и което ни учи на искреност и смирение; от славната памет на миналото са останали само развалини, достатъчни обаче за да ни отбележат че тук е имало едно голямо присъствие, присъствие, което въпреки събитията на историята, продължава да живее, а ние сме негови свидетели, когато разгласяме силата и истината на Евхаристията.

Ефес е градът, в който се провеждат два вселенски Събора, сред които този през 431 г. В него вземат участие близо 200 епископи сред които: Кирил, Патриарх на Александрия, Нестор, Патриарх на Константинопол, Йоан от Антиохия, Папа Целестин. На този събор е признато божественото майчинство на Мария. Тя, Мария, е Теотокос, Божията Майка.
На този Събор, сто години след събора от Никея (проведен през 325 г.) и 50 години след този в Константинопол (381 г) назрява насоката за подходящия език за изразяване на Въплътеното Слово. Въпреки многобройните трудности, са приети указанията на Кирил за Христос като единствен субект, който в Логос приема човешка природа, и има своя център на единение. Неговата позиция става догма за разбиране и изразяване на Въплътеното Слово, за което говорят Светите Писания.

След събора в Ефес, привържениците на Нестор се разделят, защото не приемат приетите решения. Населението от Ефес обаче приема с радост съборните отци, излизащи от аулата на събора, където е потвърдена истинската вяра на Църквата, която от тук се разпространява по всички части на християнския свят.

Значението на Ефес намалява в течение на вековете с възхода на Константинопол, където Патриархат и империя са тясно свързани. Но не може да се говори за упадък. Древният блясък на града не залязва, тук в около 540 г. император Юстиниян издига върху предишната Константинова църква една огромна базилика, в чест на апостол Йоан. Сред по-характерните църкви на града е тази посветена на “Седмината заспали”, построена от Теодосий ІІ около 445 г. и място на поклонничества. Разказва се една древна легенда, родила се по време на преследванията на Десий през 250 г., когато седем млади християни намират убежище в една пещера. В нея, скрити от преследвачите, те са спали в разстояние на два века, събуждайки се само по времето на Теодосий ІІ в началото на 5 век. Тази легенда се разпространява не само в християнския свят, но по-късно и в мюсюлманския.

В Ефес, според традицията на Църквата, Мария идва да живее с Йоан. През 1880 г. следвайки описанията на германската мистичка Катарина Емерих, беатифицирана от Йоан Павел ІІ през 2004 г., е открит Домът на Мария. Намира се на западния склон на Бюлбюл Даг (Славеева планина), на няколко километра от настоящия Селчук, в покрайнините на древния Ефес. Понастоящем се представя като една малка византийска църква от седми век, реставрирана. От 1966 г. за това светилище се грижат италиански монаси капуцини. Първото официално поклонничество в Мерием Ана Еви е организирано през 1896 г., пет години след откриването на Дома на Света Богородица, днес посещаван от хиляди посетители. Светилището е почитано също от мюсюлмани, православни, протестанти.

Но Ефес остава преди всичко градът, където е проповядвал Апостол Павел и въпреки разделенията между християните в течение на вековете, представлява символът на едно споделяно наследство. Не случайно по време на своето апостолическо пътуване в Турция, през м.юли 1967 г. Папа Павел VІ отправи именно от Ефес, мястото където са проповядвали апостолите и на големите вселенски Събори, едно важно послание до Главите на всички православни Църкви.