Роуън Уилямс: Диалогът между англикани и католици не е в криза. Да споделим общите безпокойства и възвърнем ентусиазма

(23.11.2006) - Срещата между Папа Бенедикт ХVІ и англиканския Примас отбелязва 40-годишния икуменически диалог между католици и англикани в който има положителни резултати, но и нови трудности. Някои говорят за “криза” в този диалог. На тази тема говори Роуън Уилямс в интервю за Радио Ватикана:


**********
“Не бих казал “криза”, а по-скоро платформа и програма за диалог, както се изразява понякога кардинал Мърфи О’ Конър. С Папата разговаряхме за бъдещето на нашия диалог и изяснихме, че не съществува прекъсване на този процес и че надеждите не са намалели. Затова смятам, че това не е “криза”. Намираме се пред големи предизвикателства, но мисля че вървим по пътя на диалога с голям ентусиазъм.


Въпреки това, някои хора имат впечатлението, че големият ентусизъм от Втория ватикански събор липсва в отношенията между католици и англикани. Би ли могъл да се възвърне този положителен дух?

Мисля, че първоначалните очаквания от Втория ватикански събор може би са малко по-високи: веряттно ние няма да сме свидетели на видимото единение в хода на нашия живот! Но заедно с това, че и от двете страни трябва да работим за възвръщането на ентусиазма. На първо място да възвърнем “базисния икуменизъм”, както би го наресъл Папския Съвет за християнското единение, т.е. да намерим нашата обща идентичност срещу предизвикателството на секуларизираната култура, която ни заобикаля. В качеството си на пазители на Откровението, трябва да знаем какво да споделим в обществото в които живеем. На второ място, трябва да разберем в дълбочина какво на практика можем за направим, за да отговорим на нуждите на света и как можем да употребим нашите ресурси в общата криза на съвременното човечество. Мисля, че това е достатъчно, за да се разбере нуждата от възвръщането на ентусиазма в нашия диалог.

Едно от препяствията на този диалог е разположението на Англиканската църква да ръкополага жени за свещеници. В началото на тази година, кардинал Валтер Каспер заяви, че решения от този род практически поставят непреодолимо препяствие в търсенето на пълното единение ....

Гледаме със серизоно внимание този въпрос. Църквата във Великобритания се намира в процес на теологичен размисъл, касещ дълъг период от време. Част от този процес е фокусиран към теологията на свещеническото ръкоположение, изразено в документите на Англиканската Църква. Смятам обаче, че от изключителна важност е този размисъл да продължи. Каквото и решение да бъде взето – мисля че кард. Каспер ще се съгласи – ние имаме общ език, чрез който можем да дискутираме и върху който се базират подписаните договорености.

Какво подарихте на Папа Бенедикт ХVІ при протоколната размяна на дарове?

Дълго се питхаме, какво бихме могли да му подарим, докато накрая се спряхме на нещо, което може да символизира не само отношенията между Римо-католическата и Англиканската църкви, но и нещо касаещо християнския свят в който живеем и в който Църквите от Изтока имат важна роля. Така, възложихме на един млад руски художник да изобрази специална икона в която Исус е заобиколен от Свети Григорий Велики и Свети Августин Кентърбърийски.