Католиците в България ще придружават Бенедикт ХVІ в Турция със специални молитви пред иконата на "Св.Богородица Покровителка на християнското единенение" в Малко Търново

(18.11.2006) - В навечерието на папската визита в Турция католиците в България отправят специални молитви към иконата на “Св.Богородица Покровителка на християните” в Малко Търново. “Надяваме се, че визитата на Папа Бенедикт ХVІ в Турция ще има положителен резултат, както посещенията на неговите предшественици”. Това заяви монс. Христо Пройков, председател на Католическата епископска конференция в България, при откриване на 100 годишнината от присъствието на иконата на “Св.Богородица Покровителка на християните” в България.


Параклисът на Малкотърновската Света Богодорица е обявен за светилище на Католическата църква в България. Стотици поклонници от страната и чужбина идват да се помолят в храма “Света Троица. Понастоящем ректор на светилището е архимандрит Роман Котевич от ордена на Оците Възкресенци. Като израз на уважение и най-скъп спомен в параклиса на светилището е сложена бялата шапчица с която Папа Йоан Павел ІІ обиколи българската земя.


Юбилейните чествания на иконата, копие на Честоховската чудотворна икона, започнаха на 8 септември. Дълга и интересна е нейната история преди да се озове в Малко Търново. Чудотворната икона е подарена на 1 май 1907г. от поляка Валентий Якубяк на полските отци Възкресенци, като покровителство при започване на тяхната мисия в България. Одрин е мястото, от което тръгва и историята на богородичната икона "Покровителка на единството между христяните”. През 1928 г. иконата е пренесена от Одрин в Стара Загора, а по време на комунистическия режим от Стара Загора в Малко Търново. От 1960 г., до днес тя се намира в град Малко Търново. Иконата е покровителка на християнското единство. Пред нея хората се молят в параклиса, който е създаден в нейна чест в енорията в Малко Търново, а на 25 май 2002, при визитата си в България, Папа Йоан Павел II я короняса.

***************
Монс. Христо Пройков обяснява значението на сто годишнината на иконата в контекста на папската визата в Турция и влизането на България в ЕС в интервю на Ива Михайлова:


Как започнаха честванията?
Като начало на тази юбилейна 100-годишнина, честванията бяха организирани на место от енорийския свещеник, заедно с отците Възкресенци, които работят в Бургас и Варна и с присъствието на енориящите, както и гости от други енории. В навечерието на 8 септември, празника Рождество Богородично, беше организирано молитвено бдение пред иконата на Света Богородица и тогава беше открита тази 100-годишнина с една молитва, която е взета от думите, произнесени от Светият Отец Папа Йоан Павел ІІ, когато иконата беше коронясана тук.
 
100 годишнината на иконата се полага в един интересен контекст. Малко Търново е на няколко километра от границата с Турция, идването на тази икона е също от град Одрин, който днес е в границите на нашата южна съседка. Скоро тя ще бъде посетена и от Папа Бенедикт ХVІ, предвиждате ли някакви и специални молитви във връзка с това посещение?
Трябва да си дадем сметка, че Малко Търново е много хубаво градче, скътано в Странджа и само на няколко километра от турската граница. Характерно за Малко Търново е, че винаги през миналото столетие в този град не е имало турци. Той е чисто български град, в който православното и католическото население са смесени заедно, но живеят в един добър синхрон и взаимно разбирателство. Наистина, тази икона се явява само на няколко километра от турската граница или от един свят, който е различен от християнския. След 1 януари 2007 г., когато България ще стане член на Обединена Европа, това ще бъде вратата на християнството или на християнска Европа. Това бе изтъкнато и хората го чувстват и приемат като една отговорност наистина да се молят България да запази своите християнски корени и с влизането ни в Европа да се почувства, че към нея се присъединява една християнска страна, която познава от хиляди години своята християнска принадлежност. Заедно с това по-специално беше отправен апел към всички вярващи, които присъстваха, а това се разпространява вече и в цялата епархия, да се молим пред иконата на Света Богородица и нейното застъпничество, както да покровителства християнското единство и нашата екзархия, така и за намеренията на Светия Отец Папата, особено в навечерието на неговото посещение в Турция. Надявам се, че неговото посещение в Турция ще има само положителен и добър отзвук, както при посещенията на неговите предшественици.

Предвижда ли се организирано българско участие в това посещение?
Да, надявам се, че ще има поклонническа група и вече има кандидати от нашите вярващи, по-специално от този район, който е най-близо и на по-малко от 300 км от Цариград. Има вярващи, които желаят да участват в това пътуване, за да се присъединят към посещението на Светия Отец Папата. Надявам се, че и от други места от екзархията ще има хора, които ще проявят желание и ще се организира нещо.


Напоследък много се говори се за срещата на Европа с исляма. В България ние от години съжителстваме с исляма. Според Вас, може ли нашата страна да бъде един добър пример за това как хора от различни религиозни деноминации съжителстват мирно и по този начин да помогнем на нашите европейски приятели, някои от които се страхуват от исляма?
Мисля, че България е характерна точно с това мирно съжителство, между християните и от друга страна между християни и мюсюлмани, евреи и в частност мюсюлманите, които са една голяма част от нашето население винаги са проявявали симпатии и бих казал и добро разположение към християнската част от нашия народ. Имаме енории в които мюсюлмани са построили чешма в двора на църквата, мюсюлмани, които знаем, че никога не са дръзнали да направят нещо лошо на християнски храм, защото за тях това е храм. Следователно, България наистина е един пример за мирно и хубаво съжителство между мюсюлмани и християни българи или по-скоро да се чувстват наравно, като част от един общ народ, нашия български народ. В това отношение много предразсъдъци и много неща, които биха били причина за разделение са преодоляни, превъзмогнати и надживяни, независимо от превратностите в българската историята. Християни и мюсюлмани винаги са живяли добре и мисля, че това е нещо много ценно, с което можем да влезем в Европа.