Кард. Ренато Мартино: Социалната доктрина на Католическата църква е озарена от светлината
на Евангелието
(17.11.06) - Католическите университети са мястото, където най-добре може и трябва
да се развива социалната доктрина на Църквата, в смисъла на задълбочаване на плодотворната
връзка между самата доктрина, теологията и философията от една страна, и хуманитарните
науки от друга. И това с цел Евангелието да просмуква все повече социалните действителности
за пълното реализиране на достойнството на човека, на общото благо, на солидарността,
справедливостта и мира. Това бе съдържанието на международна конференция проведена
в Рим по инициатива на Конгрегацията за Католическо възпитание и на Папския съвет
за справедливост и мир, с участието на представители от повече от 150 католически
университети от петте континента.
********** По-тясна връзка и по-дълбоко
сътрудничество между католическите университети и Социалната доктрина на Църквата
с общата задача за реализирането на един нов цялостен и солидален хуманизъм. В този
дух бе насърчението на кард.Ренато Мартино, Председател на Папския съвет за справедливост
и мир, в словото му при откриване на конференцията. "Светлината на Евангелието е светлина
на любовта и на разума - каза кардиналът - и затова трябва да осветлява човешкото
познание и вдъхновява изграждането на социалното съжителство на справедливост и мир".
От
своя страна Префектът на Конгрегацията за католическо възпитание, кардинал Зенон Грохолевски
се спря на необходимостта социалната доктрина на Църквата да не бъде само преподавана,
а да бъде живяна и обогатявана в католическите университети. Кардиналът припомни известните
думи на Папа Павел VІ от енцикликата Evangelii Nuntiandi, според които:
"Съвременният човек слуша с по-голямо желание свидетелите, отколкото учителите и ако
слуша учителите, прави го защото са свидетели".
Викарият на Папата за Рим
и Председател на Италианската епископска конференция, кардинал Камило Руини подчерта,
че "антропологичният въпрос придобива все по-планетарно измерение и следователно за
неговия път влияят всички големи културни и духовни традиции на човечеството. Трудно
обаче тя би могла да поеме пътя на респекта към специфичността и човешкото достойнство
ако подтикът в този смисъл не дойде преди всичко от християнския свят, според който
всеки който има човешки лик, притежава това достойнство и съдбата на човек, създание
по образ и подобие Божие. Затова важен принос идва от народите и културите, в чиито
корени стои християнството. **********