Бенедикт ХVІ: Науката не трябва да бъде използвана срещу човека и неговото достойнство

(06.11.2006) - Между науката и вярата няма противоречия, но научно-техническият прогрес не трябва да отдалечава човека от Бога и да го лишава от неговото достойнство. Това заяви Папата на аудиенцията за участниците в пленарното заседание на папската Академия на науките, която се проведе във Ватикана на тема: “Предвидимост в науката: точност и граници”. Участниците обсъждаха комппексни въпроси: от метеорологичните прогнози и климатичните промени до разпространяване на пандемиите и птичия грип.


************
Научният прогрес и по-специално неговата способност да доминира природата чрез техниката, подчерта Папата, понякога е свързан с регреса във философията, религията и дори с християнската вяра, както и е причина за секуларизма и материализма. “Науката – каза Папата - не може да даде достатъчен отговор на основните въпроси на човека, като смисъла на живота, смъртта , човешките граници и за натурата на самия прогрес”. “Научно – изследователските методи могат погрешно да бъдат издигнати във висша норма в търсенето на истината – допълни Бенедикт ХVІ – но с това ще създадат опасността човека да се доверява само на научните открития и бъде крайна мярка за всичко, без да търси по-висши ценности”.

Папата постави и въпроса за етическата отговорност на науката: “научните заключения трябва да бъдат водени от зачитането на истината и доблестното съзнание, както за точността така и за неизбежните граници на научния метод”. Това означава избягването на безполезно алармиращи прогнози, когато не са подкрепени от достатъчно данни, както и мълчанието, продиктувано от страх срещу истинските проблеми. Бенедикт ХVІ засегна и влиянието на научните работници за оформяне на общественото мнение: тяхната роля не трябва да бъде диктувана от “незаконна прибързаност или от търсенето на повърхностна реклама”. “Учените – каза папата, цитирайки Йоан Павел ІІ – са призвани да служат повече от всички други за благото на цялото човечество, използвайки мъдро своите знания”. “Науката – предупреди Папата – не трябва да бъде използвана срещу човека и неговото достойнство, а трябва винаги да бъде в негова служба”.

Накрая Бенедикт ХVІ подчерта, че “има едно по-висше ниво от научните прогнози”: докато физическите феномени имат своето временно-пространствено развитие, човечеството има своя история, която е историята на неговата свобода. “Свободата, както и разума – подчерта Папата – са част от Божия лик в нас, която никога не може да бъде сведена до научен анализ. Нейната трансцедентност спрямо материалния свят, трябва да бъде призната и зачитана, тъй като e знак за нашето човешко достойнство. Отричането на тази трансцедентност в името на предполагаемата абсолютност на научния метод да предвиди и обуслови човешкия свят – заключи Папата – означава загубата на човешкото в човека и му се признае неговата уникалност и трансцедентност. Това би могло опасно да отвори врата към неговото използване”.