2006-11-01 17:36:08

Папата: Животът на светците, пример за модерния човек. Вечният живот не е мит, а ново качество на съществуванието


(01.11.2006) - Светците и покойните предизвикват модерния човек да се замисли за смисъла на “вечния живот”, който днес често е смятан за “преодоляна митология”. Това каза Папа Бенедикт ХVІ по време на литургия в базиликата “Св.Петър” по повод литургичните празнци на Всички светци и Възпоменание на покойните, които Католическата църква чества на 1 и 2 ноември. За да бъдещ светец не са нужни изключителни качества, каза Папата. “Загадката на смъртта” тласка към надеждата за един живот, който не свършва на земята”.


Прочути или неизвестни, почитани или незабележими в ежедневието, светците са модел за живот, който сближава небето със земята. Това са мъже и жени, чеда на Църквата, избрали да следват Христос с драматичните последствия на този избор, за да покажат, че “върховната цел на християнския живот” е постижима за “всички” и във всяка епоха. Папата подчерта и съвременния смисъл на днешния празник:


“Нека гледаме светлия пример на Светците, за да разбуди у нас желанието, като тях да сме щастливи от близостта с Бога... Да бъдеш светец означава да живееш близо до Бога, да живееш в Неговото семесйство. Тази истина, потвърдена от Втория ватикански събор, днес отново се предлага по тържествен начин на нашето внимание”.

“Но в какво се състои светостта” запита реторично Бенедикт ХVІ ? “За да бъдеш светец не е необходимо извършването на изключителни дела, нито притежанието на специални харизми. Необходимо е да се служи на Исус; да Го приемеш и Го следваш, без да се страхуваш от трудностите...Светостта изисква постоянно усилие, но е възможна за всички, защото тя е по-скоро дар Божи, отколкото човешко дело”.


Преди да произнесе молитвата Ангел Господен, Папата се позова на тайната на смъртта и утрешното възпоменание за всички покойни, тъй като “светостта, която свързва вярващите от земната с божествената действителност, преминава през Разпятието. Повече в съвременната епоха, отколкото в миналото, отбеляза Бенедикт ХVІ, “земните неща преобладават в съзнанието и все по-трудно се мисли за Бог като главно действащо лице в историята и в нашия живот. Но по своята природа човешкото съществувание е отправено към нещо по-голямо, преминаващо земното, което е неразривно свързано с човешката същност и желанието за справедливост, истина и пълно щастие”.


“Пред загадката на смъртта, изниква желанието и надеждата да открием нашите близки в отвъдното ...За нас християните, обаче, вечният живот не посочва само един живот, който продължава вечно, а по-скоро едно ново качество на съществуванието, изцяло отдадено на любовта към Бога и което освобождава от злото и от смъртта”.











All the contents on this site are copyrighted ©.