Папата: Животът на светците, пример за модерния човек. Вечният живот не е мит, а ново
качество на съществуванието
(01.11.2006) - Светците и покойните предизвикват модерния човек да се замисли за смисъла
на “вечния живот”, който днес често е смятан за “преодоляна митология”. Това каза
Папа Бенедикт ХVІ по време на литургия в базиликата “Св.Петър” по повод литургичните
празнци на Всички светци и Възпоменание на покойните, които Католическата църква чества
на 1 и 2 ноември. За да бъдещ светец не са нужни изключителни качества, каза Папата.
“Загадката на смъртта” тласка към надеждата за един живот, който не свършва на земята”.
Прочути
или неизвестни, почитани или незабележими в ежедневието, светците са модел за живот,
който сближава небето със земята. Това са мъже и жени, чеда на Църквата, избрали да
следват Христос с драматичните последствия на този избор, за да покажат, че “върховната
цел на християнския живот” е постижима за “всички” и във всяка епоха. Папата подчерта
и съвременния смисъл на днешния празник:
“Нека гледаме светлия пример
на Светците, за да разбуди у нас желанието, като тях да сме щастливи от близостта
с Бога... Да бъдеш светец означава да живееш близо до Бога, да живееш в Неговото семесйство.
Тази истина, потвърдена от Втория ватикански събор, днес отново се предлага по тържествен
начин на нашето внимание”.
“Но в какво се състои светостта” запита реторично
Бенедикт ХVІ ? “За да бъдеш светец не е необходимо извършването на изключителни дела,
нито притежанието на специални харизми. Необходимо е да се служи на Исус; да Го приемеш
и Го следваш, без да се страхуваш от трудностите...Светостта изисква постоянно усилие,
но е възможна за всички, защото тя е по-скоро дар Божи, отколкото човешко дело”.
Преди
да произнесе молитвата Ангел Господен, Папата се позова на тайната на смъртта и утрешното
възпоменание за всички покойни, тъй като “светостта, която свързва вярващите от земната
с божествената действителност, преминава през Разпятието. Повече в съвременната епоха,
отколкото в миналото, отбеляза Бенедикт ХVІ, “земните неща преобладават в съзнанието
и все по-трудно се мисли за Бог като главно действащо лице в историята и в нашия живот.
Но по своята природа човешкото съществувание е отправено към нещо по-голямо, преминаващо
земното, което е неразривно свързано с човешката същност и желанието за справедливост,
истина и пълно щастие”.
“Пред загадката на смъртта, изниква желанието
и надеждата да открием нашите близки в отвъдното ...За нас християните, обаче, вечният
живот не посочва само един живот, който продължава вечно, а по-скоро едно ново качество
на съществуванието, изцяло отдадено на любовта към Бога и което освобождава от злото
и от смъртта”.