Бенедикт ХVІ към гръцките епископи: диалог с православните и специално внимание към званията и имигрантите

(30.10.2006) - Конструктивен диалог с православните, грижа за званията, пасторална дейност в състояние да следи католиците идващи от различни страни и с различни традиции. В тези насоки папа Бенедикт ХVІ посочи приоритета на апостолската дейност на Католическата църква в Гърция, приемайки днес гръцките епископи по повод тяхната визита ад Лимина.


****************
Двеста хиляди са католиците, които днес живеят в Гърция, но само 50 хиляди от тях са родени на тази земя. От десетилетия имиграцията от близка Албания, а също така от Ирак и Филипините, без да се броят смесените бракове, промениха основно лика на местната Църква. Бенедикт ХVІ постави този анализ в началото на своето слово пред гръцките йерарси, признавайки бързата промяна на католическите общности, концентрирани в голяма част в Атина. Пасторални проблеми, които изискват навременни решения, отбеляза Папата. Съпоставката и диалогът са инструментите, които Папата посочи като основа за пасторалната дейност, в състояние да отговаря на духовните нужди на многобройните имигранти. А диалогът заедно с постоянството, посочи като привилегирован път и за съпоставката с православната Църква, чиито йерарси, начело с Негово Блаженство архиепископ Христодулос – бяха сърдечно поздравени от Светия Отец:


Желаем да засилим молитвата, за да се ускори благословеният ден в който ще ни бъде дадено заедно да преломим Хляба и заедно да пием от същата Чаша, в които стои цената на нашето спасение. В този контекст, пожелавам да се отварят винаги по-големи парспективи за един конструктивен диалог между Православната Църква в Гърция и Католическата Църква и да се множат общите инициативи от духовен, културен и практически ред”.

 
Други две точки бяха предмет на Папското размишление. Първото засяга младежките звания, които Папата насърчи да съхраняват с грижа. Второто, свързано с преговорите, които гръцката католическа Църква от време е започнала с националните институции за юридическото й признаване.

 
“Католическата Църква не търси никаква привилегия, а само да види призната своята идентичност и мисия, така че ефикасно да може да дава своя принос за цялостното благо на благородния гръцки народ, от който вие сте интегрална част. С търпение и в респект със законните процедури, ще бъде възможно да се стигне, благодарение ангажимента на всички, до желаното разбирателство”.

 
***************
От общо 11 милионното население 97 % са православни. Католическата общност, която наброява общо 50 хиляди верни е съставена главно от чужденци, живеещи в Гърция, което означава нула цяло и 5 десети на сто от местното население. Те са прети като религиозно малцинство, а не като етническо. Освен омъжени жени, изповядващи католическата вяра, сред чужденците католици са: филипинци, поляци, албанци, украинци и други от Ирак, Близкия Изток и африканските държави. Най-много католици има в Атина. В Гръция са присъстващи също и малък брой католици от източен обред и арменци. В Атина, където е концентрирано 40 на сто общото население, католиците гърци са 25 хиляди. Те са обслужвани от 11 териториални енорииски църкви с латински обрез и 3 енории – една с римо-католически, една с източен обрез и една с армески. Оказва се, че във връзките между местните православна и католическа общности съществуват много повече общи неща отколкото проблеми, които разединяват и въпреки това не може да се каже, че екуменическият диалог е в разгара се. Забелязва се едно умерено раздвижване след поклонничеството през май 2001 год. на Йоан Павел ІІ, по стъпките на Апостол Павел. Важен момент от процеса за превъзможване на проблемите от миналото е когато Папа Войтила смирено поиска прошка във връзка кръстоносните походи от 1204 год. Забележително събитие в тази насока е и общата молитва на Папата славянин с Православния Примас Христодоулос и взаимното подписване на Декларация относно общите християнски корени на Европа. Разбира се тези връзки с Римокатолическата Църква не прекратяват с визитата на Папа Йоан Павел ІІ. През 2002 год. официална делегация на Гръцката православна Църква е на посещение в Рим, а една година след това Представители на Светия Престол водени от кард. Валтер Каспер са в Атина с редица взаимни споразумения за сътрудничество в богословието и пасторалния дълг на двете сестри Църкви, пред които стоят редица проблеми във връзка обединението на континента и новите изисквания на Европейската Общност.


Главното предизвикателство пред Католическата църква в Гърция е разпръснатостта. От нея произтичат всички други проблеми, с които всекидневно Църквата се среща (от смесените бракове, до организирането на катехистични курсове за децата, до провеждането на различни пасторални инициативи). Тази разпръснатост, също и в големите градове, прави работата на свещениците, на монасите и на монахините много трудна, особено ако се има предвид, че през последните десетилетия гръцката Църква трябва да се съобразява с намаляването на свещеническите и монашеските звания.

Католическата и Православната Църкви в Гърция имат много повече общи, отколкото разделящи ги неща. И въпреки това, екуменическият път в Гърция започна да проявава скромен прогрес едва през последните години, особено след юбилейното поклонничество на Папа Йоан Павел Втори по стъпките на свети Павел Апостол (май 2001 г.). Гръцката Православна Църква е официална държавна Църква (все още е разпространен местният манталитет за идентификацията на грък и православен) и счита всички други Църкви и вероизповедания присъстващи в страната за “чуждестранни религии”. С тях връзките исторически почти не съществуват. Що се отнася до Католическата Църква важна стъпка към размразяването в отношенията между двете Църкви бе папското пътуване през 2001 г. Ключови моменти от визитата бяха поисканата прошка от Папата за ограбването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г., общата молитва с Православния примас Христодулос и Общата декларация за християнските корени на Европа (4 май). Визитата на Папата бе последвана от размяната на официални визити на делегация на Гръцката Православна Църква в Рим (март 2002 г.) и на делегация на Светия Престол, водена от кардинал Валтер Каспер в Атина (февруари 2003 г.), които са предпоставката за едно възможно сътрудничество не само в теологичната област, но и в пасторалната по практически въпроси, които двете Църкви трябва заедно да посрещат, особено в контекста на Европейския съюз.

В Гърция и от страна на държавата Католическата Църква е считана за “чуждестранно вероизповедание” , затова често пъти среща трудности от легален характер поради наличните юридически празноти в гръцкото законодателство. Въпреки стъпките направени напред от католическата йерархия в страната, особено започвайки от 1990 г., изглежда че гръцката държава не разбира структурната специфика на католическата Църква, за да разреши въпроса за нейната юридическа личност и други проблеми. Католическата Църква в Гърция не иска от държавата привилегии или специално отношение, а чисто и просто равни граждански права.
 
**********
Коментирайки резултатите от визитата на Папа Йоан Павел Втори в Гърция, монс.Николаос Гаспаракис, говорител на епископската конференция в страната заяви:


"Поисканата прошка от братята и сестрите православни и прочита на “Обща декларация” бяха по-важните моменти, характеризирали посещението на Йоан Павел Втори в Гърция (4 и 5 май 2001), страна в която болшинството от жителите са православни. Йоан Павел Втори не разочарова очакванията на тези, които в навечерието на неговото пристигане в Гърция се надяваха от страна на Рим за един акт на покаяние за грешките направени в миналото по отношение на гръцкия народ и Църква. Срещайки се в Атина с Негово Блаженство Христодулос, архиепископ на Атина и на цяла Гърция, Папата “поиска” Божията прошка “за миналите и настоящи случаи, когато синовете и дъщерите на Католическата Църква са сгрешили с действия и опущения против братята и сестрите православни”. На 4 май Йоан Павел Втори и архиепископ Христодулос седнали един до друг прочетоха една “Обща декларация”, която завършва с думите: “Призвани сме да засилим нашите усилия, за да бъде постигнато обединението на Европа. Наша задача е да направим възможност, за да бъдат съхранени ненакърнени християнските корени и душа на Европа”. Запитан от френския вестник “Le Monde”, православният теолог от Института “Свети Сергий, Жан-Франсоа Колозимо бе казал: “Православните не искат от Папата дела на покаяние, но подтикват ясни жестове, по-специално окончателното отхвърляне на всяка форма на унятство и прозелетизъм”.


Визитата на Папата в Гърция, самото негово присъствие и всичко случило се в Атина бяха за нас едно историческо събитие, екуменическо и политическо с голямо значение, допълни Николас Гаспаракис, Сега трябва да се разбере кога и до каква степен тези връзки ще продължат. Положително може да се очаква подобрение на връзките между двете Църкви. До днес те не съществуваха или дори бяха враждебни. Трябва да се има предвид, че до днес екуменическият диалог не съществуваше на институционно ниво. Идването на Папата в Атина бе също така повод за Католическата Църква да постави проблема за непризнаването от страна на държавата на нейната юридическа личност. Държавата отказва да я признае въпреки мнението изразено единодушно от Трибунала за правата на човека (Страсбург) от 16 декември 1997 г., който осъди Гърция за религиозна дискриминация. Големите теологични и исторически дебати, проведени през последните 20 месеца показват, че на нивото на принципите на вярата, католиците не се отличават от православните. Показаха също, че на историческо ниво.


Католическата Църква не бе отговорна за много от обвиненията срещу нея и че самите кръстоносни походи можеха да бъдат видени под една друга перспектива. Благодарение на тези дебати, на които бяха канени свещеници и епископи, Църквата можа да покаже, че много от обвиненията, отправени срещу нея или срещу Папата бяха фалшиви и неоснователни. Следователно, благодарение на пътуването на Папата в Гърция, Католическата Църква и католиците като граждани видяха светлина, а това бе повод за радост от страна на нашия народ. На морално ниво, гръцкият народ се почувства психически по-обединен с народите от страните членки на Европейския съюз. Благодарение на казаното от Папата за Гърция, за нейната цивилизация и народ, и по начина с който католиците в Гърция отговориха на думите и на визитата на Светия Отец, гръцкият народ се приближи повече до европейската съвест”.
(публикувано в SIR Europa 15 юни 2001 г.)