80 години Апостолическа Екзархия в България: Монс. Христо Пройков за значението на юбилея

27 и 28 октомври са дните в които Католическа Апостолическа Екзархия в България отбелязва своята 80-та годишнина. Тържествата започнаха с молитвено бдение и ще завършат с архиерейска света литургия, а след това благославяне на сградата, параклиса в нея, бибилиотека и музея. През 1860 г.част от Българската Православна църква се присъединява към Рим и с това се установява Унията. През 1913 г. първите последователи на унията са изгонени от родните си места и намират убежище в днешна България. В годините до 1926 г. тези вярващи имат своите трима епископи от Одрин, Солун и Царево. Това налага обединяването им в Екзархия. Така през 1926 г. архиепископ Анджело Ронкали, легат на Светия престол е изпратен в България, за да обедини всички последователи на унията, чрез установяването на Католическата Апостолическа Екзархия. Днес към екзархията принадлежат 25 енории със своите 26 свещеници. Повече за значението на годишнината говори Апостолическият Екзарх, Монс. Христо Пройков:

************
Днес, ние отбелязваме тези 80 години от съществуването на нашата Екзархия без да забравяме и последователите на първият Апостолически Екзарх, монс.Кирил Куртев, като Иван Гаруфалов и арх. Методи Стратиев, споминал се тази година. Празникът се вплита и в една друга, хубава годишнина, която наближава - през 2010 година ние ще честваме 150-години от присъединяването ни към Католическата Църква. Така че тези 80 години Апостолическа Екзархия ще бъдат начало на тригодишна специална молитва и духовен размисъл, подготовка за честването на големия юбилей 150-години от съществуването на католици от източен обред в България.

Тези 80 години се полагат в контекста на драматичния ХХ век, както казва Папа Йоан Павел Втори, векът на мъченичеството. Какво новите поколения трябва да знаят за живота и историята на екзархията, за да продължат нейната история?
Ако обърнем поглед назад през тези 150 години на Католическата църква от Източен обред, бихме могли да разделим нейното съществуване на три етапа: времето на присъединяването, когато архиепископ Йосиф Соколски е отвлечен в Русия и умира като заточеник в Киев; неговият наследник Рафаил Попов е отровен и умира в Одрин и всички онези събития, които са разбивали живота на съвсем младата уния на Католическата Църква от Източен обред в България. След това 20-те години, когато започва един нов подем за екзархията, през който новите звания и новите свещеници на 40-те години трябва да се завърнат в България като подготвен кадър, за да засилят живота на Църквата, но за съжаление, попадат в плен на атеизма, на безбожния комунизъм, а свещеници, монаси и монахини попадат в затворите или заточение, а някои дори намират смъртта си. Едва сега, след промяната през 1989, започва един трети период, когато надяваме се вече Църквата ни започва да живее по един нов начин и се чувства полъха на “пролетта” на тази бих казал трета пролет от живота на нашата Църква. През този период идват нови млади сили и нови звания, помагат ни и така Църквата започва отново да живее. За нас е важно да не забравяме миналото, да помним със силна вяра примера, който са ни оставили нашите предшественици, начина по който те са живели тези трудни моменти и нищо да не бъде в състояние да ни спира, защото Бог е този, който води Църквата си и ние виждаме, че тогава всичко изглежда по човешки свършило, започва отново или т.е. продължава историята на Божия план без да има опасност да загине. Затова нашата сила и нашата увереност е, че Бог е с нас, за да има едно светло бъдеще нашата Църква.


Тези дни Вие получавате многобройни поздравления за годишнината, а какво Вие бихте пожелали на вярващите?
От сърце им желая Божия благослов да ги съпътства във вярата, която живеят, която имаме в Бога с великия дар на Кръщението, на принадлежността си към Католическата Църква и примера на тези, които са били преди нас, най-вече мъчениците на нашата Църква, дали живота си за тази вяра. Истината винаги успява, преуспява и увеличава всяко дело, свързано с Бог. Следователно, ние можем да помогнем на новото поколение след нас да усили вярата си, защото в него е бъдещето на Църквата. Надявам се, че тази Църква ще има своята благодатна помощ от Господа с труда, който ние даваме и живота на вярата, който следваме тук. Затова на всички пожелавам благодатна вяра и един истински живот в тази вяра, в която да бъдат закърмени, отгледани и възпитани нашите идни поколения.