20 години от Световния молитвен ден в Асизи: една пророческа интуиция на Йоан Павел ІІ

(27.10.06) - Религиите в служба на мира: на 27 октомври преди 20 години, Папа Йоан Павел Втори направи един от по-значителните жестове от своя Понтификат. Папа Войтила събра в Асизи лидерите на големите световни религии, за да се молят заедно за голямото благо на мира. Едно “пророчество”, както го определи Папа Бенедикт ХVІ в послание изпратено през м.септември до участниците в срещата организирана по този повод от Общността Свети Егидий. Едно хорово свидетелство на мира, казва Папата в посланието, което “да послужи за недвусмислено изясняване, че религията не може да не бъде предвестник на мира”.

*******
Мирът има нуждата от “една силна любов”, която се ражда от дълбоката вътрешна промяна на сърцата”. В Асизи духаше студен вятър, когато Йоан Павел Втори произнесе тези думи. Студен като войната, която разделя света на два противоположни блока. Над човечеството висше ядрената заплаха. Имаше нужда от един пророк на мира. Намери го в Папата поляк, който познаваше ужаса на Втората световна война и безчовечното насилие на потисническите режими. Йоан Павел Втори покани лидерите на големите религии и отговорът надмина всички очаквания: в Асизи се събраха 12 делегации. Освен християни от различните деноминации имаше евреи, мюсюлмани, будисти, сикх, индуисти и шинтоисти.

Един смел и безпрецедентен жест, който ще се окаже пророчески. Папата бе дълбоко убеден, че мирът не може да бъде резултат само от преговорите и политическите компромиси. Карол Войтила вярваше в едно друго измерение: това на молитвата. Срещата в Асизи е по своята същност един ден на молитва, белязан от тишината, от поклонничеството и поста. Откривайки срещата в базиликата Дева Мария на Ангелите, Йоан Павел Втори подчерта, че в Асизи религиите не се сливаха в един неясен синкретизъм:


Фактът, че дойдохме тук не означава че търсим религиозен консенсус между нас или пък да обсъждаме нашите верски убеждения. Нито пък означава, че религиите могат да се помирят на базата на общия ангажимент в един земен проект, който би надвишил всички. Нито пък е една отстъпка пред релативизма в религиозните вярвания, защото всяко човешко същество трябва искрено да следва своята съвест в намерението да търси и да се подчини на истината.

Измерението на молитвата е един сигурен мост, който вярващите могат да преминат, за да достигнат до целта за съжителството между народите. От друга страна, предупреди Светият Отец, молитвата “не ни освобождава от дела в служба на мира” и от прибягването до онези енергии, които са необходими “за един нов език на мира”. В края на Деня, на площада пред базиликата на Свети Франциск, се събраха главите на големите религии. Различни по цвят бяха техните дрехи. Една многозначителна полихромия, сред която се отличаваше бялата дреха на Папата. Йоан Павел Втори отправи един апел, който и днес, след 20 години, съдържа непокътната своята сила:

Мирът е един строеж отворен за всички, не само за специалистите, за мъдрите и за стратезите. Мирът е една универсална отговорност: тя преминава през хиляди малки дела от всекидневния живот. Според техния всекидневен начин да живеят с другите, хората постъпват в полза на мира или против мира.

Това бе зората на “духа от Асизи”. И Папата повери каузата на мира особено на младите, които каза, могат “да допринесат за освобождаването на историята от фалшивите пътища, по които се отклонява човечеството”. Мирът, подчерта, “преминава отвъд човешките усилия” и повтори своето убеждение, че той “носи името на Исус Христос”:


Насърчавани от примера на свети Франциск и на света Киара, истински последователи на Христос, и убедени от опита на този ден, който преживяхме заедно, ние се ангажираме да изпитаме нашите съвести, да изслушаме по-вярно техния глас, да пречистим нашите духов от предубеждения, омраза, неприязън, от ревност и завист. Ще се постараем да бъдем дейци на мира в мислите и в постъпките си, с разум и сърце отправени към единството на човешкото семейство. Каним всички наши братя и сестри, които ни слушат да сторят същото.

Папата на прошката не пропусна да признае, от друга страна, че католиците не винаги са били “строители на мира”. Затова Денят от Асизи е също така един важен повод за покаяние. За да вървим заедно, каза, трябва “да се приемем взаимно в любовта”. Помага ни в тази “вътрешна повеля на моралната съвест”, която – подчерта – “ни задължава да зачитаме, да защитаваме и да насърчаваме човешкия живот”. Срещата в земята на Бедняка от Асизи, бе за Йоан Павел ІІ една отправна точка, но не крайна. “Това, което направихме в Асизи”, бе неговият призив, “трябва да продължаваме да го правим всеки ден в нашия живот”, защото “светът не може без молитвата”.
**********
И за да се отбележи това изключително събитие, именно в Асизи, в манастира на Свети Франциск, е в ход конференция на тема: “Религиите и мирът”. Откривайки срещата, кард.Пол Пупар, председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог и култура, подчерта, че “духът на Асизи насърчава искрения и сериозен диалог между религиите”, докато “релативизмът и синкретизмът не трябва да бъдат считани за заклети врагове”. От друга страна кардиналът посочи, че “диалогът трябва да продължава и за да постави една сигурна предпоставка за мира и да отдалечи мрачния призрак на религиозните войни”. За наследството на Деня от Асизи ето какво каза отец Винченцо Коли, пазител на Светия Манастир:

**********
“Една голяма надежда” : смятам, че това е израз обобщаващ всичко радостно, което носим в сърцата си от Деня на Асизи. Истините, голямата надежда, че човешкото семейство ще се признае за единствено и ще съумее да диалогира, ще съумее да напредва заедно.

Кардинал Пупар заяви, че Йоан Павел ІІ бе убеден, “с оптимизъм и реализъм същевременно”, че диалогът трябва да продължава...
Убеден съм и аз, че диалогът между религиите, между народите и културите е една витална необходимост, защото съществуват много богатства, които Божият Дух е дал на човеците в различните части на света и трябва да бъдат познати: тези ще бъдат елементите, които ще доведат до по-дълбокото познаване на богатствата на другите, но също така и до една по-голяма Истина. Ние, естествено, като християни вярваме, че е проявена в Господа Исус.

Светът е твърде различен от преди 20 години. Колко е актуална днес Срещата от Асизи, а също и в светлината на Вероучителстването на Бенедикт ХVІ?
Считам, че е много актуална, защото е различна от тази преди 20 години, но вероятно, гледайки човешки на нещата, светът се е влошил... Повече се страхуваме, може би имаме по-малко надежда, гледаме с несигурност в бъдещето. Но именно поради това, вярвам, че гласът на Църквата, този път посредством Бенедикт ХVІ, трябва още веднъж да ни насърчи да гледаме – казвам го аз – “отвъд планините”, т.е. отвъд трудностите, за да доловим светлината, която изгрява: нашата утринна звезда е Христос!
**********