Светият Престол отправи послание до всички мюсюлмани по повод края на Рамазана

(20.10.2006) - “Ако пътят на истинския диалог понякога може да бъде труден, тогава той става повече от всякога необходим”. Това се казва в посланието на Папския съвет за междурелигиозен диалог по повод края на Рамазана, месеца за духовно пречистване. Посланието, на тема “Християни и Мюсюлмани в доверчив диалог за съвместно посрещане на съвременните предизвикателства”, е подписано от председателя на ватиканското ведомство, кардинал Пол Пупар. Тази година за първи път посланието бе представено в залата на Ватиканския пресцентър. Освен кард. Пупар на пресконференцията взеха участие секретарят на ведомството, архиепископ Пиер Луиджи Челата и началникът и зам.началникът на отдела за връзките с Исляма, монс.Калед Акашед и монс.Феликс Антони Мачадо, който илюстрира новото издание на сборника “Междурелигиозният диалог в официалното поучение на Католическата Църква от Втория Ватикански събор до Йоан Павел Втори”, от 1963 до 2005 г.

***************
Скъпи мюсюлмански приятели,

Пожелавам ви мир, спокойствие и радост във вашите сърца, във вашите домове и вашите страни.Тези пожелания отразяват думите на Неговото Светейшество Папа Бенедикт ХVІ, отправени в началото на Рамазана към дипломатическите представители на страните с мюсюлманско мнозинство, акредитирани към Светия Престол, към други членове и наблюдатели на Организацията Ислямска Конференция и представители на мюсюлмански общности в Италия.

2. Хубаво е да споделя с вас този многозначителен момент в нашите отношения на диалог. Особените обстоятелства пред които сме изправени, показват че ако пътя на истинския диалог понякога може да бъде труден, тогава той става повече от всякога необходим.

3. Месецът на Рамазана, който току що преминахте, е също така време за молитва и размисъл за трудната международна обстановка. Въпреки доброто, което виждаме и за което благодарим на Господа, не можем да не констатираме сериозните проблеми, надвиснали над съвременната епоха: несправедливостта, бедността, вътрешните напрежения и конфликти в някои страни, но също и между самите тях. Насилието и тероризма са особено болезнен бич. Колко разрушени човешки съдби, жени останали вдовици, деца загубили своите родители и останали сираци... Колко много са мъжете и жените, ранени в тялото и сърцата или останалите инвалиди за цял живот... Колко разрушения само за няколко минути на онова, което е построено за години, често с цената на много лишения и огромни усилия!

4. Като християни и мюсюлмани, не сме ли може би първите призвани да предложим нашия специфичен принос за разрешаването на тази тежка обстановка и тези комплексни проблеми? Вероятно са заложени доверието на религиите, но също така и доверието на религиозните водачи и всички вярващи. Ако не устояваме нашето място като вярващи, много хора ще се запитат за полезността на религиите и за нашата последвателност като мъже и жени, молещи се пред Бога.


Нашите две религии отдават голяма важност и голямо пространство на любовта, състраданието и солидарността. Именно по този повод желаем да споделим с вас посланието от първата енциклика на Негово Светейшество Папа Бенедикт ХVІ, Deus caritas est (“Бог е любов”), която отразява най-характерното “определение” за Бог в Светото Писание: “Бог е любов” (1.Йоан 4,8). За Бог автентичната любов е неразделима от любовта към другите: “Който каже: любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?(1.Йоан 4,20). Припомняйки това, енцикликата подчертава важността от братско милосърдие в мисията на Църквата: за да бъде винаги убедителна, любовта трябва да бъде конкретна. Нужно е тя да бъде помощ към всички, започвайки от най-необлагодетелстваните. Истинската любов трябва да бъде ежедневно и постоянно служение към живота, но също така да бъде и търсене на справедливи и мирни решения на сериозните проблеми, засягащи света.

5. Вярващите, които полагат усилия в помощ на нуждаещите се и в търсене на решенията на тези проблеми, правят това преди всичко за Божията любов, “за Божия лик”. В Псалм 26 се казва: “ ще търся сърцето Ти, Господи” (ст. 8). Постът, който преминахте през настоящия месец, както и повишеното внимание към молитвата, ви прави още по-чувствителни към нуждите на другите, особено на гладните, като посочва едно по-голямо благородство към нуждаещите се хора.

6. Ежедневните трудности и сериозните световни проблеми предизвикват нашето внимание и нашето действие. Нека в молитвата към Бога поискаме помощ, за да ги посрещнем със смелост и решителност. Там където можем да работим заедно, да не бъдем разделени. Светът, а и ние заедно с него, има нужда от Християни и Мюсюлмани, които се почитат, уважават и свидетелстват взаимната обич и дейност за Божията слава и за благото на всички хора.

7. С чувство на искрено приятелство ви поздравявам и поверявам тези съображения на вашия размисъл. Прося от Всемогъщия Бог, тези чувства да допринесат навсякъде за по-голямо разбирателство в отношенията и по-широко сътрудничество между християни и мюсюлмани; това ще бъде важен принос за укрепване и засилване вътрешния мир на нациите и между народите, според дълбокото въжделение на всички вярващи и на всички хора с добра воля.

Председател, Кардинал Пол Пупар


Журналистите зададоха въпроси за посланието, както и разяснения за последствия в отношенията с ислямския свят след словото на Папа Бенедикт ХVІ в университета в Регенсбург. Засегнато бе и отвореното писмо на 38 мюсюлмански интелектуалци до Папата – една инициатива – подчерта кард.Пупар, в знака на диалога който продължава, особено на академично ниво по една толкова важна тема:

************
“Посланието е знак на уважение от страна на Св.Престол и на Църквата към мюсюлманския свят и както всяка година носи духа на известната съборна декларация Nostra Aetate, за да потвърди в настоящия момент на общи предизвикателства, желанието диалога да продължи. Тоест, целта на диалога е взаимното свидетелстване вярата в единствения Бог, както казва Втория Ватикански Събор. Интересно е да се отбележи, че това послание е 40-то поред.”

След полемиките, предизвикани от интерпретациите на папското слово в Регенсбург, мислите ли че ислямски свят разбра истинските намерения на Папата?
“Ислямският свят е много широк и се изразява различно в отделните култури и континенти, но мисля, че всички разбраха онова което Папата каза, а не съкратената версия на информационните агенции, представена в началото. Смятам, че всички обяснения вече са дадени и приети.”

В открито писмо до Папата 38 духовни водачи и ислямски богослови приеха обясненията на Папата. Това означава ли, че диалога отново е подновен?
Според мен, диалогът не е “подновен”, защото никога не е прекъсвал. Медийният шум винаги поставя на първо място разногласията, вместо разбирателството. Ще припомня, че миналия месец в Римската община се проведе подобна среща , която бе предадена пряко по арабските телевизии, а една седмица по-късно Папа прие посланниците на арабските страни, акредитирани към Светия Престол. Освен това, всеки ден получавам много и най-различни послания, свидетелства и предложения от цял свят, които насърчават диалога, който след папското слово в Регенсбург се фокусира върху най-същественото, а именно връзката между вярата и разума.”

Необходим е диалог, но в същотото време се говори за зачитане на правата на християните и религиозната свобода в страните с мюсюлманско мнозинство...
“Папа Бенедикт ХVІ винаги припомня позицията на своите предшественици, а именно, че истинския диалог включва зачитане на човека и неговите убеждения. Нещо повече, диалогът е помощно средство за взаимното опознаване, както между хората , така и за техните убеждения. Реципрочността е необходимост в диалога: очевидно, истинския диалог не може да бъде еднопосочен и това се разбира от всички.”