На общата аудиенция Бенедикт ХVІ говори за апостол Юда Искариотски. Папата се моли за пострадалите от инцидента в римското метро

(18.10.2006) - На общата аудиенция Папа Бенедикт посвети катехистичното поучение на апостола, предал Христос: едно събитие, каза Папата, което въздига величието на Божието милосърдие и заедно с това неговия респект към свободата на човека. “Юда Искариот отстъпи трагично пред демонското изкушение, защото не повярва във величието на Божията прошка. Когато мислим за отрицателната роля на Юда в историята на Исус, трябва да мислим за нейното място в Божия промисъл”. В края на катехизиса, Светият Отец отправи утешителни думи към пострадалите от инцидента в римското метро:

***************
“Иуда Искариот – предателят – виждайки Исус, че е осъден се разкайва и връща тридесетте сребърника на тези, които са го подгупили, казвайки: “Съгреших, защото изневерих и предадох невинна кръв”. С тези думи от Светото Писание, Бенедикт XVI постави акцент на библейската истина, разкривйща същността на този Христов Апостол, чиято известност във вековете е символът на отрицателното в човека. “Не напразно – допълни Папата – когато става дума за недостоен човек, за мерзавец, за подлост се употребява израза, навлязъл в народния говор: “Иуда предадетелят”. “Въпреки обаче тази историческа действителност, отрицателната фигура, каквато е Иуда Искариот, неговият непристоен жест се включва в тайнствения Божи промисъл за спасението на човешкия род – определи Светият Отец. Несъмнено, става дума за две крайности: човешката слабост и върховния момент в историята – спасението”.

Така, днес Папата даде отговор на два от основните въпроси, вълнуващи християнския свят. “Защо Исус е имал доверие в Иуда, когото всички евангелисти наричат – един от 12тте?” и “ Защо Иуда решава да предаде Своя Учител?”. “В първия случай – каза Бенедикт XVI – тайната за този избор на Спасителя остава в сила и не е наше право да даваме отговор за онова, което след покаянието, Иуда извършва. Това, че Иуда се отдалечава, за да свърши живота си овисвайки на въжената примка, не сме ние тези, които присъждайки от името на многомилостивия и справедлив Бог, ще дадем някакъв отговор” – подчерта Папата.

Колкото се касае за това, защо Иуда е решил да предаде Исус, някои експерти твърдят, че поводът е скъперничеството, а според други, поради разочорование от Месия. Както помним – допълни Светият Отец – Исус не се явява политически освободител на Израил. Евангелистите обаче ни насочват към други хоризонти: Иуда Искариот се предава на изкушението на Сатана. Това е – каза още Папата – едно предположението, което надхвърля историческите предпоставки и поводи и включва сферата на личната отговорност. И Симон Петра също се отказва от Исус, но съумява да приеме прошката, докато при Иуда, поканието се превръща в отчаяние, за да завърши със самоунищожение.


“Това за нас – християните е сигнал и покана да не забравяме никога колко безпределно е Божието милосърдие. Исус зачита нашата лична свобода и следователно свободния ни избор. Исус очаква с любов готовността ни да се покаем и насочим сърцето си към вярата. Исус е прошка и любов” – каза Папата и допълни: “За да запазим сърцето си от извращения, единственият начин е да не приемаме нещата според индивидуалната логика, а да се стараеме винаги и все по-вече да сме единени с Исус, от Негова гледна точка да посрещаме събитията в живота си. Случилото се с Иуда – определи Светият Отец - има своето продължение с апостол Матия, който след Пасхата заема мястото на Искариот. За него се знае, че остава верен свидетел на Исус през целия свой земен път. Тази евангелска вест ни кара да достигнем до други важни поучения”.

“Дори в Христовата Църква да не липсват недостойни християни, които могат да се нарекат предатели, очаква се от всеки един от нас всеотдайно свидетелстване на Исуса Христа – Господ и Спасител, за да неотрализирваме злото, което те вършат” – приключи Папата, като поздрави взелите участие в седмичната генерална аудиенция и на всички даде Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова