Блажени, които не са видели и са повярвали

(27.09.06) С тези думи на Исус от светото Евангелие на Йоан, днес по време на седмичната генерална аудиенция, Папата продължи поредицата катехистични размишления, с които проследява казаното, извършеното и живота на Христовите Апостоли. Този път бе ред на свети Тома, който не вярва на своите събратя, че са видяли Господа и заявява, че “ако не види на ръцете Му белега на гвоздеите и не тури пръстта си в раните и ръката си в ребрата, няма да повярва”.

“От казано – определи Бенедикт XVI – разбираме, че Исус е вече разпознаваем от своите и то не само от лика Му, но най-вече от белязите по тялото при кръстната смърт. Както знаем от четирите Евангелия, осем дни след земната кончина, Исус се явява на Своите ученици и този път е присъстващ Апостол Тома, на когото Христос позволява да положи “пръстта си върху местата, където са били забити “гвоздеи” и където с копие е прободена гръдта. “ Не бъди невярващ, а вярващ” – са думите, които Възкръсналият отправя към своя последовател и на които получава най-прелестната изповед на вярата, описана в Новия Завет: “Господ мой и Бог мой!”
“До този момент – каза Папата, цитирайки св. Августин – Тома е виждал и пипал с пръстите си човека, но е изповядвам вярата си в Бога, когото не вижда и не пипа. Когато обаче проглежда и си дава сметка, че действително се докосва до тези белязи на Сина – Изкупител и Спасител, достига до онази вяра, която до този момент не е имал”. “Ето защо, както свидетелства св. Йоан, Исус акцентира една изключително важна истина, която е валидна за “невярващия” Тома и за всеки от нас, чиято вяра все още е недостатъчна: “Ти повярва, защото Ме видя”, а “блажени, които не са видели и са повярвали”.

“От значениие е – каза Негово Светейшество – да знаем как великият древен мислител св. Тома Аквински коментира този евангелски епизод и го съпоставя с привидно различното на това блаженство, което ние откриваме в Евагелието на Лука: “блажени очите, които виждат това, що вие виждате”. Тома Аквински обобщава: “Много по-заслужили са тези, които без да видяли вярват, от онези, които вярват, защото виждат”. “Отговор на всичко това – каза Папата – намираме не само в евангелските откъси, защото и в Посланието на св. Павел до евреите има красноречиво обяснение, което е свързано именно с видяното, невидяното и вярата. Древните Патриарси, които полагат вярата си в Бога още преди да са свидетели за изпълнението на Христовите обещания имат вяра, като “жива предства на онова за което се надяват и разкриват това, що се не вижда”.
“ Фигурата на Апостол Тома – каза към края Папата – е от голямо значение за нас, поради три причини: първата е, защото ни утешава в нашата несигурност, втората, защото доказва, че всяко съмнение може да бъде премахнато въпреки човешката несигурност и третата е защото думите, които Исус отправя към него ни напомнят истинския смисъл на зрялата вяра и ни дават смелост да вървим напред, да продължаваме въпреки трудностите, нашия път до крайното ни единение с Него, с Всевишния, с Господа Бог Наш.

Не напразно - допълни Негово Светейшество – четвъртото Евангелие ни представя св. Тома, като пряк свидетел за възкресението Христово, когато при “Тивериадското море”, където Исус върши чудото за богат риболов, са събрани: “Симон Петър и Тома, наричан Близнак и Натанаил от Кана Галилейска, и Заведеевите синове, и други двама от учениците Му” – приключи Папата и както винаги даде на всички Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова