Зачитане и уважение за ислямския свят в изграждане на разумния диалог, без насилие - подтвърди Бенедикт XVI по време на генералната аудиенция

(20.09.06)“ Темата, която желах да предложа в срещата ми в Университета на Регенсбург бе връзката между вяра и разум и изхождайки от нея да отправя покана за диалог между християнската вяра в съвременния свят и всички култури и религии в него”.
Не за първи път след силната реация на ислямския свят относно казаното от Папата пред представителите на науката в Бавария, Негово Светейшество дава конкретно обяснение на онова, за което говори в произнесеното на 12 септември слово, и не за първи път Бенедикт XVI свидетелства, че неговата цел не е била да нападне с думи и обвинения братята и сестрите мюсюлмани.
“Моето намарение – каза днес Светият Отец – беше да изкажа и докажа, че религия и насилие не вървят заедно, а вярата и разума имат тясна връзка помежду си и се допълват взаимно. Цитирайки един пасаж от публикуван християно-ислямски диалог от XIV век между византийския император Мануел ІІ Палеолог – християнин и персиеца привърженик на исляма, поставих акцент именно на тази истина, за която преди толкова много векове са спорили двамата диалогиращи" – допълни Папата.

“В този цитат – поясни той – от значение да се вникне в думите, които изрича императорът и които още тогава доказват, че положителния път и избор са разумността, която трябва да ръководи и напътства в предаването на вярата и разпространяването й. С огорчение обаче – изтъкна Бенедикт XVI – установявам, че тези мои думи, смисълът на този цитат и моето намерение са били не добре интерпретирани, не добре разбрани. Връзката между вяра и разум е аргомент със своята и днес драматичност, един може да се каже, съвременен болезнен въпрос, засягащ цялото човечество и ако читателят вникне по-добре в текстта на словото ми ще открие в него истинския смисъл на онова, което желах да изразя и да се увери, че цитираните отрицателни думи, които изрича през XIV век византийския император в диалога му с човек от исляма, съвсем не изразявт едно мое лично мнение и становище”.
.
“Вярвам – каза още Папата – че и в други случаи, примерно по време на престоя ми в Мюнхен, не пропуснах да изтъкна дълга да бъде зачитано всичко онова, което за другите е свещено. Вярвам – подчерта Бенедикт XVI – че съм съумял да засвидетелствам моето дълбоко уважение към големите религии и най-вече към мюсюлманите, които “обожават един и същ Бог” и с които сме се наели заедно да “защитаваме и поощряваме доброто за цялото човешко семейство, социалната правда, моралните ценности, мира и свободата”. “Споделям следователно моята надежда – каза Светият Отец към края на словото си – че след първите реакции относно тази моя среща в Регенсбург, думите ми ще се превърнат в тласък и окуражителен стимул за положителния, благотворен и плодотворен диалог както между религиите, така и между съвременната религия и християнската вяра”.
Разбира се, словото на Бенедикт XVI днес не се изчерпи само с тези изявления, които бяха тясно свървзани с породилия се спор относно връзките, отношенията и диалога между исляма и християнството. Хронологически Папата сподели с взелите участие в генералната аудиенция верни, че не напразно основната тема на тази негова визита в родна Бавария беше: “Който вярва в Бога не е никога сам”, “с която – както подчерта Негово Светейшество – приканвам братята и сестрите да си дадат сметка какво означава това за всеки приел Тайнството Кръщение и станал член на единствената Христова Църква, ако не живее в непрекъснато единение с Бога и ближните”.
Аудиенцията приключи с поздрави към отделните групи поклонници и Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова