Отец Ломбарди: първа равносметка от баварската визита на Папата

(14.09.20069 -Първа равносметка за папската визита в Бавария прави генералния директор на Радио Ватикана и директор на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди:

**********
“Смятам, че тази визита премина по най-добрия начин и отговори на очакванията, както на Папата, така и локалната Църква и баварци. Сърдечното гостоприемство нарастваше по време на визитата и задоволството на Бенедикт ХVІ бе очевидно, а дори в някои моменти той бе силно развълнуван. Фактът, че всичко бе спонтанно, както и последната проповед в катедралата на Фрайзинг, показва възходящата радостт на Бенедикт ХVІ в това посещение.

И в това апостолическо пътуване Бенедикт ХVІ не направи “списък на забраните”. Дори припомни, че “вярата не е сбор от забрани, а положителна възможност”...
Това бе изключително окуражаващо послание, особено към локалната Църква, която живее в секуларизиращо се общество в което разгласяването на Евангелието и вярата не е лесно. Папата посочи активното присъствие на клир и миряни в обществото, което е много важен момент. През тези дни различни представители на локалната Църква споделиха с мен убеждението, че плодовете от папската визита ще бъдат големи. Впрочем, темата на визитата бе “Вярващият никога не е сам”, насочва именно към красотата и богатството на вярата и общението с Бог, но също така и с вявращите, както и възможностите за диалог и взаимно обогатяване в името на цялото човечество, чийто извор е вярата.

Папата отново засегна темата за разума и основателността на вярата, като отговор на всички интегрализми и ирационализми от религиозен и културен характер. Дори подчерта, че вярата предлага “истинско просветителство”. Тази тема се очертава все по- предпочитана в неговия понтификат.
С течение на времето тя се превръща водеща тема в понтификата и учението на Бенедикт ХVІ, защото хармоничното отношение между вяра и разум е основа не само за църковното служение, но също и за човешката цивилизация като цяло, особено за настоящата епоха. Папата подчертава, че вярата и разума взаимно се обогатяват. Дори в някои от словата му се забелязва насърчението вярата да бъде защитавана от вътрешна корупция. В този случай и разума става активна част от вярата и може много да помогне. Заедно с това вярата не позволява на разума да се самоограничава в своите интереси, цели, действия и неспособност да ръкводи човечеството и да даде отговор на големите етически въпроси на съвремието.

Как преценявате баварската визита на Папата от екуменическа гледна точка?
Посещението имаше своя особено важен екуменически момент: молитвеното бдение в катедралата на Регенсбург. Но мисля, че цялата визита премина под знака на екуменизма, тъй като папските слова бяха насочени към въпросите: каква вяра в Бога и какъв Бог, тоест, Бога откровен в Исус Христос и Бога на любовта. Това са общите основи за цялата християнска вяра. И известяването на Благата вест ицзяло се споделя от всички християнски конфесии.

Какво оставя в сърцето това апостолическо пътуване?
За Папата, радостта да почерпи сила и устрем от собствените корени на вярата. За локалната Църква, едно голямо насърчение, а за Църквата в Германия и за германската култура подтик към размишление за истинския диалог между вяра и разум в името на благото на модерното общество. За целия свят, диалога с другите култури, които смятат религиозното чувство за важен елемент и които именно чрез него могат да влязат в диалог със Запада, ако и ние живеем в една култура, зачитаща религиозното измерение, като част от човека и човешката култура”.