Отец Ломбарди: Силна академична лекция на Папата богослов
(13.09.2006) -
Световните медии отделят широко място за словата на Папата, произнесени в университета
в Регенсбург и на екуменическото молитвено бдение. Различни са акцентите и интерпретациите
на хронисти и коментатори относно темите за диалога с исляма и с научния свят. Генералният
директор на Радио Ватикана и говорител на Папата, отец Федерико Ломбарди, коментира
тези две слова на Бенедикт ХVІ, може би най-съществените в тази апостолическа визита,
засягащи светогледа на човека в съвременния свят:
*
*********
Намирам словото на Папата в университета в Регенсбург за една “силна академична лекция”,
но направена от един Папа и то Папа теолог. Смело и ясно той защити хармонията между
вяра и разум. Дори бих казал, необходимостта от взаимна връзка между вяра и разум
в името на благото за цялото човечество. Защото идея, сведена до научните критерии
или позитивизма, не може да отговори на въпросите “откъде идваме” и “къде отиваме”
и как да управляваме увеличаващия се технически потенциал в нашите ръце. Необходимо
е по-широко разсъждение в което приноса на вярата и диалога между вяра и разум имат
свое съществено място.
Цитирайки слово на византийския император Емануил ІІ Палеолог за исляма и християнството,
Папата отбеляза, че насилието противоречи на Божията същност и на душата. Как коментирате
този пасаж?
Мисля, че това е изходната точка в папското слово, но не е неговата крайна цел. В
известен смисъл, това е пример за проблема за религията и насилието с който Папата
демонстрира нуждата от разум, както за правилното развитие на богословието, така
и за подходяща идея за Бог. Но папското слово няма за цел разглеждането на проблема
за насилствената употреба на религията. По-скоро това е начало на дискусия с много
по-широк характер, засягаща отношението между вяра и разум, важността на теологията
и нейното научно достойнство, както и нейното право и необходимост в универсалното
знание.
Това касае ли диалога между култури и религии?
Разбира се. Папата ясно изтъква как тази по-широка визия за разума, включваща религиозното
измерение и традицията на вярата, е съществена за срещата и диалога между другите
религии.
Тоест, едно по-широко виждане, в
место онази култура, лишаваща религиозното измерение от достойнството на знанието
и неспособна
да осъществи
среща между големите култури в които религиозното измерение е съществено. Папата отправи
апел вярата да се открие за разума, но
също така апелира
за смелостта на разума да се открие за вяр
а
та. Трябва да се признаят не само научно-математическите критерии на разума за разкриване
на действителността и човешката реалн
о
ст, но също така и неговата дейност за задълбочаване големите въпроси на човека:
откъде идва, къде отива и каква е връзката му с Бог.
По телевизията се видя голямото внимание на учените и високата им оценка към
словото на Папата. Това отговаря ли на действителността?
Разбира се. Словото на Бенедикт ХVІ бе доказателство за големия му културен и интелектуален
потенциал, както и способността му да разглежда големи теми с голяма яснота и в синтезиран
вид. Всъщност, словото му премина историята между вярата и разума от Стария до Новия
завет. Също така, преход през историята на богословието от Реформата до Кант и модерното
време. За десетина минути Папата съумя да направи панорамен преход в историята на
културата и богословието, достигайки до актуалността: християнските корени на Европа,
европейската култура и нейната мисия, която Стария континент трябва да продължава
да развива".