2006-09-13 18:50:03

Отец Ломбарди: Силна академична лекция на Папата богослов


(13.09.2006) - Световните медии отделят широко място за словата на Папата, произнесени в университета в Регенсбург и на екуменическото молитвено бдение. Различни са акцентите и интерпретациите на хронисти и коментатори относно темите за диалога с исляма и с научния свят. Генералният директор на Радио Ватикана и говорител на Папата, отец Федерико Ломбарди, коментира тези две слова на Бенедикт ХVІ, може би най-съществените в тази апостолическа визита, засягащи светогледа на човека в съвременния свят:

* *********
Намирам словото на Папата в университета в Регенсбург за една “силна академична лекция”, но направена от един Папа и то Папа теолог. Смело и ясно той защити хармонията между вяра и разум. Дори бих казал, необходимостта от взаимна връзка между вяра и разум в името на благото за цялото човечество. Защото идея, сведена до научните критерии или позитивизма, не може да отговори на въпросите “откъде идваме” и “къде отиваме” и как да управляваме увеличаващия се технически потенциал в нашите ръце. Необходимо е по-широко разсъждение в което приноса на вярата и диалога между вяра и разум имат свое съществено място.

Цитирайки слово на византийския император Емануил ІІ Палеолог за исляма и християнството, Папата отбеляза, че насилието противоречи на Божията същност и на душата. Как коментирате този пасаж?
Мисля, че това е изходната точка в папското слово, но не е неговата крайна цел. В известен смисъл, това е пример за проблема за религията и насилието с който Папата демонстрира нуждата от разум, както за правилното развитие на богословието, така и за подходяща идея за Бог. Но папското слово няма за цел разглеждането на проблема за насилствената употреба на религията. По-скоро това е начало на дискусия с много по-широк характер, засягаща отношението между вяра и разум, важността на теологията и нейното научно достойнство, както и нейното право и необходимост в универсалното знание.

Това касае ли диалога между култури и религии?
Разбира се. Папата ясно изтъква как тази по-широка визия за разума, включваща религиозното измерение и традицията на вярата, е съществена за срещата и диалога между другите религии. Тоест, едно по-широко виждане, в место онази култура, лишаваща религиозното измерение от достойнството на знанието и неспособна да осъществи среща между големите култури в които религиозното измерение е съществено. Папата отправи апел вярата да се открие за разума, но също така апелира за смелостта на разума да се открие за вяр а та. Трябва да се признаят не само научно-математическите критерии на разума за разкриване на действителността и човешката реалн о ст, но също така и неговата дейност за задълбочаване големите въпроси на човека: откъде идва, къде отива и каква е връзката му с Бог.

По телевизията се видя голямото внимание на учените и високата им оценка към словото на Папата. Това отговаря ли на действителността?
Разбира се. Словото на Бенедикт ХVІ бе доказателство за големия му културен и интелектуален потенциал, както и способността му да разглежда големи теми с голяма яснота и в синтезиран вид. Всъщност, словото му премина историята между вярата и разума от Стария до Новия завет. Също така, преход през историята на богословието от Реформата до Кант и модерното време. За десетина минути Папата съумя да направи панорамен преход в историята на културата и богословието, достигайки до актуалността: християнските корени на Европа, европейската култура и нейната мисия, която Стария континент трябва да продължава да развива".









All the contents on this site are copyrighted ©.