Отец Ломбарди: Папата се безпокои за духовното здраве на Европа
(11.09.2006) -
Първата фаза от баварската визита на Папата коментира о. Федерико Ломбарди, Генерален
директор на Радио Ватикана и директор на Ватиканския пресцентър:
Какво най-много Ви впечтлява от този първи етап на визитата?
Ако се върнем към пътуванията на Йоан Павел ІІ в своята родина и сега погледнем това
първо посещение на Бенедикт ХVІ в родната Германия, ще видим връзката на тези Папи,
не италианци, с тяхната родна земя далеч от Рим, което е много вълнуващо. Можем да
го почувстваме като послание: всеки от нас умее да обича, да преоткрива, да разбира
собствените си корени и личния път във вярата от които може да почерпи обновен устрем
и отговорност в определената му мисия. Това правят и Папите и ми се струва, че това
е голям пример валиден за всички. Впечтален съм от красотата на литургиите и тяхната
тържественост, придружени от прекрасните хорови изпълнения и участието на вярващите.
Първата фаза премина в Мюнхен и посрещането бе много топло и сърдечно. От хора, които
добре познават средата и обстановката в града, чух че папската визита надхвърля предвижданията,
тъй като Мюнхен не представлява населението на цяла Бавария и има своя свободна традиция
със силен евангелистки компонент. Тази видима сърдечност развълнува и самия Папа.
Международният печат поставя акцент на вчерашните думи на Папата, засягащи
цинизма на Запада към свещените неща и пренебрегването на Бог, които плашат другите
хора и религии, а много затлавия пишат ,че Запада плаши исляма...
Словото на Папата е много по-широко и е по-скоро универсален поглед върху човечеството
и неговото духовно здраве. Оттук и безпокойството му за Европа или западния свят,
който смятаме за по-напреднал. Именно тук се губи дълбокото измерение в отношението
с Бог и духовните корени, които са основа за духовното здраве на човека. Разбира се,
има много народи, изповядващи исляма, които могат да изпитват страх от светския характер
и от секуларизацията на Запада. В словото на Папата исляма изобщо не е цитиран, но
би било твърде ограничаващо, ако папското слово бъде свеждано изключително към него.