След 20 години Асизи отново става световен център на междурелигиозния диалог в името
на мира
На 4 и 5 септември Асизи, градът на Св.Франциск, отново както преди 20 години, ще
събере религиозните лидери от цял свят на междурелигиозна среща и за специален
Молитвен ден за мир
. Организатор на иницативата е икуменическата общност Св.Егидий с която иска да напомни,
но и продължи първата историческа Световна молитвена среща за мир, проведена от Папа
Йоан Павел ІІ на 27 октомври 1986г. в Асизи. Между участниците ще бъдат равините на
Хайфа и Рим; Ибрахим Езедин държавен съветник на ОАЕ; секретаря на Световната лютеранска
федерация Исмаил Ноко; Цариградския арменски патриарх Месроб ІІ; православни митрополити
от Московската, Румънската и Сръбската патриаршии, религиозни представители от Близкия
Изток и Азия, както и много експерти и теолози. От ватиканска страна ще вземат участие
кардиналите Валтер Каспер и Пол Пупар, Диониджи Тетаманци и Крешенцио Сепе. Повече
за този особен “дух на Асизи” и очакванията от тази среща научаваме от интервюто на
проф.
Андрея Рикарди,
основател на икуменическата общност “Св.Егидий”:
*****************
“Събитието наистина е особено, тъй като съвпада с 20-та годишнина от Световния молитве
ден в Асизи и именно затова избрахме да се върнем в града на Св.-Франциск. Между впрочем,
през 2002г. , след атентатите на 11 септември, Йоан Павел ІІ реши отново да събере
лидерите на световните религии и християнските църкви. С настоящата среща искме де
възпоменем интуицията на този голям Папа. Но не само с поглед към миналото, а и към
настоящето, тъй като войната и насилието сякаш са постоянни спътници в човешката история
и са почти неизбежни. Оттук и големия въпрос към религиите, въпреки различията от
верска гледна точка и социална организация, как гледат на това? Как гледат на Ливан,
който бе земя на съжителство между мюсюлмани и християни? Как гледат на конфликта
в Близкия Изток и на “сакрализацията” на насилието? Именно тези въпроси правят срещата
в Асизи особена и бих казал изключителна, още повече в този деликатен момент, тъй
като в нея ще бъдат заедно евреи, мюсюлмани и християни”.
Според Вас, израело-ливанския конфликт, взел повече от хиляда човешки жертви,
означава ли поражение за междурелигиозния диалог?
“Войната е поражение за религиите, но винаги е поражение за човечеството, тъй като
загиват хора. Конфликтите, човешките жертви и разрушенията в Близкия Изток и Ирак
са поражение и за религиите и те трябва да го приемат и се запитат как може да се
изгради една култура на мира, на толерантността и диалога. Как може да се освободят
от изкушението да “сакрализират” войната, защото в нашето съвремие религиите могат
да потушават войните, но също и да ги подпалват! Освен това, тази среща в Асизи ще
даде място на диалога с миряните, който за нас европейците има голяма важност, както
и на диалога с културата, която не е религиозна организация, но е основна колона на
хуманистичната мисъл с която трябва да се съпоставяме. Също така, ще се говори за
Африка. Първият доклад на международната конференция ще изнесе президентът на Буркина
Фасо, Блаизе Компаоре, защото смятаме, че в този континент насилието и гражданските
войни са предизвикателство и за религиите. Но също и насилието на бедността, което
Мишел Кюмдесю нарече “ икономическо насилие”.
Какво бъдеще има духа на Асизи”, когато след Йоан Павел ІІ на Свети Петровия
престол стои БенедиктХVІ?
“Не бих говорил за “духа на Асизи” като някакава особена същност, а по-скоро за реалността
на диалога между религиите, посочен от Втория ватикански събор и наложен от действителността
да се съжителства, както ни показват нашите ливански приятели. Мисля, че Бенедикт
ХVІ, със своята чувствителност още като кардинал, а сега и като Папа, дава много
важен принос за това и очакваме да ни каже още по този въпрос. Вярвам и той е убеден,
че религиите трябва да работят, за да съжителстват, а Католическата църква да дапринася
за мирното съжителство между хората. Разбира се, Католическата църква не е агенция
за междурелигиозен диалог или културна агенция. Нейната цел е евангелизацията. Това
е нейната мисия. Живеем във време, което изисква реализъм и надежда, а не илюзии
и разочарования, тъй като често поддаващите се на заблуди остават излъгани, което
ги прави песимисти за бъдещето на човека и за съжителството между хора, народи и
религии”.
Вашите надежди за предстоящия междурелигиозен Митинг и Молитвена среща в Асизи?
“Надявам се религиозните водачи все повече да осъзнават, че трябва да свидетелстват
мира. Нужно е да изградим нова цивилизация на съжителството и за това религиите имат
голяма роля. Вярвам, че Християнските църкви и Католическата църква могат да дадатсвоя
принос”.