2006-07-29 18:35:35

Мярката за нашите желания - проповед от о. Стефан Манолов за 17-та неделя през годината


17-та неделя през годината: RealAudioMP3

Тук, у едно момченце, има пет ечемичени хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
Днешната евангелска сцена ни открива как много пъти човешките нужди и потреби надвишават многократно човешките възможности и средства.
Исус иска да ни поучи, че някои проблеми ни превишават, и че в много случаи ще успеем да направим много малко или пък нищо. Иска от нас да не отделяме прекалено внимание на материалните средства, защото това може да ни води само към песимизъм; но напротив, да даваме повече важност на свръхестествените блага.
Господ не иска да изпаднем в такова разбиране на нещата, че решението на всички проблеми зависи само от нашето усилие; нито пък иска да даваме предимство на пасивността, която под предтекст, че всичко зависи от Бога, се превръща в маскирана духовна ленивост.

Исус е използвал малкото средства, с които са разполагали: пет хляба и две риби. Останалото е добавил самият Той; без да пренебрегне тези средства, колкото и назначително количество да са били.
Това иска Бог и от нас: да не оставаме пасивни , дори когато средствата, с които разполагаме, са недостатъчни или са малко. Бог очаква от нас с вяра, послушание, храброст и старание винаги да правим това, което е в рамките на нашите възможности – без да пренебргваме нито едно естествено средство, с което разполагаме – и същевременно да разчитаме на Него със съзнанието, че нашите възможности са винаги много ограничени. Защото не можем да чакаме дотогава, докато ще имаме всички необходими средства или докато трудностите преминат.
Когато един християнин е убеден, че Бог иска от него нещо, може да се спре само за миг, за да пресметне средствата, с които разполага. Трябва, обаче, добре да знае, че ако в земната математика две и две са четири, то това не е така в Божията математика; защото там се прибавя още една величина, която е самият Бог.
От една страна, човек, който във всяка ситуация разчита преди всичко на Бога, е смирен човек. От друга страна, човек, който използва всички естествени средства, като че ли от тях зависи всичко, е храбър човек. Защото, от сливането на естествените и на свръхестествените средства зависи успеха на всяка една човешка дейност.
Благодатта не е свръхестествен заместител на естествените възможности. Благодатта предполага естеството. Не можем да искаме от Бога извънредна помощ, ако Той вече ни е обдарил с необходимите способности по естествен път.
Във всяка една наша дейност трябва да използваме естествените и материалните блага, с които ни е обдарил Бог; но никога да не изпускаме от поглед нашата крайна цел, която безкрайно превишава тези блага: нашето спасение и спасението на тези, които са ни поверени по особен начин. Всичко, което ни приближава до тази цел е добро и благородно; всичко, което ни отдалечава от нея е вредно и безполезно.
Амин.







All the contents on this site are copyrighted ©.