За изтощението и почивката - проповед от о.Стефан Манолов за 16-та неделя през годината

“Дойдете сами в уединено място и си починете малко!”

Тези думи на Исуса от днешното евангелско четиво показват неговата загриженост за своите ученици, които са се завърнали изтощени от своята дейност.
Изтощението и почивката са всъщност част от човешкия живот ; и човек не може току така да ги пренебрегне.
От една страна, умората учи човека на смирение. Тогава той разбира, че не може да направи всичко сам, че има нужда от другите; и който е способен да приеме помощта на другия, се учи на смирение. От друга страна, всяка помощ, която човек оказва на другите, е винаги изключителен знак на любов.
Освен това, изтощението помага на човека да се откаже от много неща за него недостижими и да се развива в добродетелта на нравствената сила. Точно, когато трябва да работи, да учи или да извърши някаква тежка работа, човек често пъти трябва да превъзмогва себе си, за да преодолее умората и да продължи нататък.
Животът и здравето са ценни дарове, които ние получаваме от Бога. Дейностите и работите, които извършваме всекидневно, пък, са участие в Божия сътворителски план. Но, за да можем да бъдем пълноценни в своята дейност, и да се възстановяваме от изтощението, трябва да се научим да живеем един здравословен живот.
Спазването на дневното разпределение на времето, достатъчно дългият сън, редовната разходка или краткият излет: са все средства, които трябва да свикнем да използваме. В нашите всекидневни дейности трябва да има ред; в противен случай, ще се касае или за лекомислие, или за ленивост.
Освен това, трябва да се научим и да почиваме. Почивката не е, както мнозина смятат, бездействие и лентяйство; а начин, който за всеки може да бъде различен, за възвръщане на физическите и умствените сили; и средство за радост от живота и от дейностите, които извършваме. Често пъти, почивката ни дава възможност за апостолат, за събиране на полезен опит, или за подхранване на приятелствата ни.
Това, че сме инструмент в ръката на Бога в неговото сътворителско дело, ни кара да бъдем в това отношение много по-отговорни. Иначе, за какво ще служи един инструмен изхабен или затъпен, ръждясал или изкривен, освен да се замени с друг?
Защото, когато сме изморени или изтощени, много по-трудно ще правим нещата добре: така, както Бог очаква от нас. Тогава много по-често може да ни се случи да се провиним против любовта, да допуснем грешки, или просто да сме нехайни. Свети Йероним говори за такива случаи по шеговит начин, казвайки: “Когато магарето е изморено, се спира на всеки ъгъл”.
Но, дори и когато почиваме, не трябва да забравяме за другите. Дори и тогава сме способни да мислим и да се грижим за тях, следвайки примера на Исуса, който се е смилил над народа, който го е следвал. Защото любовта, ако е истинска, не се изморява и не се изтощава, но винаги е жива в нас; защото тя е божествения принцип на нашето съществуване.
Амин.