Кардинал Мартино за кризата в Близкия Изток: Нужно е съзнанието за обща съдба и утвърждаване на правовата държава

ВАТИКАНА: (18.07.2006) - Папата и Светият Престол следят със загриженост развоя на кризата в Близкия Изток . Апелите за мир на Папата, по време на молитвата Ангел Господен на 29 юни и миналата неделя, бяха последвани от призива за диалог отправен от държавния ватикански секретар, кардинал Анджело Содано. Силно обезпокоен за усложняващата се обстановка е и председателят на Папския съвет за Справедливост и Мир, кардинал Ренато Мартино:

*********************
“Както подчерта Папа Бенедикт ХVІ по време на молитвата Ангел Господен на 16 юли, разширяването на военните действия в Близкия Изток е обезпокоително, особено за съдбата на гражданското население. Обстановката е сложна и трудна за разчитане, тъй като заплашва мира и сигурността не само в региона, но в целия свят, както потвърди и кардинал Анджело Содано. В същото време, в тази обстановка на насилие и жестоко противопоставяне, трябва решително и категорично да бъдат отхвърлени терористичните действия от едната страна, както и репресиите от другата, тъй като и от двете се нарушават основни принципи на правото”.

Каква трябва да бъде ролята на международната общност в Близкия Изток?
“Незабавно и преди още конфликта да стане неуправляем, международната общност и най-вече Обединените Нации, са призвани да настояват за диалог и мир между враждуващите страни и за утвърждаването на правова държава в региона. Пожелателно е държавите да не се поддадат на изкушението да интерпретират политически или идеологически действащия конфликт, тъй като ще забавят или ще направят безполезни дипломатическите усилия и хуманитарните действия към гражданското население”.

Лидерите на Г-8 посрещнаха въпроса за близко-източната криза Мислите ли, че бе направено по най-подходящия начин?
“Разбира се, декларацията за Близкия Изток на лидерите на Г-8 заслужава одобрение, тъй като изразява готовност за сътрудничество с ООН за утвърждаване мира в Близкия Изток, особено за прилагането на резолюции 1559 и 1960 на Съвета за Сигурност, касаещи Лива, призната като независима държава. Освен това, изразява готовност за сътрудничество в подновявяне на диалога и кооперирането между Израел и Палестина за мира в Близкия Изток. Тези сигнали, както и посредничеството на италианския премиер Романо Проди, заслужават подкрепа. Все пак, би било подходящо следването на балансиран план за действие в юридически и политически план, който държи сметка за съдбата на гражданското население”.

Как преценявате опасността от фундаментализъм в близко-източната обстановка?
"Още един елемент ,който трябва да се има предвид в действията, които можем да наречем война, са ислямските фундаменталистки движения Хамас и Хезбула. Този факт прави обстановката обезпокояваща от момента в който държави, като Сирия или Иран, биха могли да вземат страна в конфликта, с което ще изострят идеологическото противопоставяне и ще провокират още по-сериозна реакция от страна на Израел. Не бива да се подценява и опасността от употребата на ядрени оръжия или от оръжия за масово унищожаване, което би могло да запише драматична страница в историята на човечеството”.

Бихте ли ни казали нещо обнадеждаващо?
“Днес, както никога до сега, би трябвало да се възвърне чувството за мисия, или призванието на ООН, създадена “да съхранява мира ... и сигурността” и с тази цел да прилага ефективни колективни мерки за превенцията и предотвратяването на на заплахите за мира” (Хартата на Обединените Нации, член 1/1). В съвременния свят, нито един конфликт не може да бъде смятан за локален, тъй като е обвързан с човешки, политически и икономически фактори, и поради евентуалните последствия за мира и сигурността в света. Това означава, че международната общност трябва да придобие съзнанието за обща съдба и за мирно разрешаване на кризите, за утвърждаването на мира и правовата държава и за хуманитарна помощ към гражданското население в Близкия Изток”.