Семейството в Испания

Когато говорим за петата Световна среща на семействата във Валенсия, нека да фокусираме някои особености и проблематики от действителността в Испания.
Първо, необходимо е да припомним, че на 30 юни 2005 год. Испания гласува нов закон, който легализира брака между хомосексуалисти, изравнявайки го в правата с традиционното бракосъчетание между мъжа и жената и следователно въведе в правата на хомосексуалните двойки, сключили този договор и правото да осиновяват деца.
Този закон бе подтвърден от Конгреса на народинте представители в Испания с член 44ти от Гражданския Кодекс. Новият закон промени съществуващите до тогава други 16 членове от законодателната конституция, като пояснява, че за разлика от преди , членовете от хомосексуалната двойка имат право да осиновяват ако това желаят роденото вече дете на единия от двамата, или придобито след сключването на така наречения брак, по естестевен път от друг партньор или чрез изкуствено осеменяване. С една дума, в Испания, правата на хомосексуалните двойки с нищо не се различават от тези на слючилите брак , мъж и жена. Тази новост, независимо от дадените обяснения за обоснованост, трансформира коренно семейството и неговите традиционни характеристики, естество и морални принципи. Добре е да си припомним какво изтъкна относно темата кард. Антонио Мария Руоко преди приемането и удобряването на проектозакона:
“Испанската Епископска Конференция не може да се изкаже по въпроса, ако не изходи от самата църкавна доктрина – подчертава той. В случая, няма съмнение, че става дума за една изключително погрешна стъпка и изопачение на юридическия ред. Не се касае само и единствено, да бъде зачетено становището на католическата Църква, а е аргомент, който зясага цялото човечество.
Това – акцентира кард Руоко – се подтвърждава от самата универсална история, в която никое общество до сега, не е било дадено подобно законно и правово признание на сключен между хомосексуални двойки брак”.
Социалната стабилност – подчертава кард. Антонио Мария Руоко – се гради и основава само при сключения граждански блак между мъжа и жената, бъдещи родители, при който Държава е длъжна юридически , да бъде отговорна за зачитане правата на съпружеската двойка. При съжителството между хомосексуалисти , характеристиките са различни и по този повод, такъв вид “семейство” не притежава никакъв социални измерения, каквито носят в себе си свързаните чрез брака , мъж и жена.”
Кард. Руоко подчертава също, че е съвсем различен въпроса относно дълга на държавните норми и закони да бъдат зачитани всички граждански права на хората без разлика от техните влечения, това обаче не означава, че за сметка на това трябва да са пренебрегнати правата на по-слабите, т.е. беззащитните деца, които трябва да живеят с родители – майка и баща.
“Добре е да подчертаем – определя църковният йерарх – че последствията от промените в испаското законодателство относно семейството ще бъдат несъмнено отрицателни, тъй като тези нови норми изглеждат положителни за една част от обществото, но ще се окажат изключително вредни за останалите жители. Ако Държавата легализира такъв вид брак, какъвто е този между хора от един и същи пол – допълва кард Руоко – е като че ли удобрява фалишифицирането на пари. “ При такъв един процес, когато са в обмен форшиви монети, стойността на истинските пари намалява и цялата икономическа система е застрашена от фалит” – заявява Изпълнителният Комитет на Съвета на Европейските Епископати.
Ето тук си задаваме въпроса, ще бъде ли възможно в бъдеще да се съхрани истинския смисъл и значение на брака и родителите, мъжа и жената от традиционната съпружеска двойка ще опазят ли своя единствен по рода си дълг, като майка и баща да възпитават своите деца и ги подготвят, за да навлязат в живота и бъдат отговорни за съдбата на поколенията след тях ?
На този въпрос, отговорът е един: осиновяването на деца, сираци или изоставени, не е право на онези, които желаят да осиновят, а е преди всичко дълг за благото на самите деца. Следователно “фигурата на бащата и майката, на които се поверява детето, да бъде то изхранвано, възпитавано и съпроводено в израстването му, са условие за придържане към моралния и социален закон, да са защитени всички права на малолетните, включително и това, детето да има мъж и жена за баща и майка, а не двама бащи или две майки - обобщава кард . Руоко относно проблематиките в съвременното испанско семейство.
Ред. Кр. Кемалва