На 8 юли Негово Светейшество Папата ще пристигне във Валенсия, където ще председателства
закриването на петата Световна Среща на семействата, на тема “Предаването на вярата
в градивната социална клетка, каквато е семейното огнище”. Свиквани всеки три години,
по инициатива на Папа Йоан Павел ІІ
,
световните срещи са от още по-голямо значение за днешната епоха, която е наситена
със сериозни предизвикателства, накърняващи именно семейната общност и застращаващи
бъдещето на младите. Днес ще се спрем на една от красноречивите статистики, които
обхващат
“положението на семейството в обединяващия се европейски континент”
или част от доклада на компетентния по въпроса институт в Мадрид:
Преди всичко нужно е да отбележим, че според данните от 1990 до 2004 год. броят на
сключените бракове в 25 от държавите, членки на Еворпейската Общност е намалял с
663 хиляди и 600, независимо от увеличението на общото население с цели 31 милиона.
Фигурира също, че през 2003 год. средната възраст за мъжете, пристъпващи към бракосъчетание
,
са били трисетте години, докато за жените 27. Една разлика с 1980 год., когато мъжете
слючващи брак са били средно на 26 години, а жените на 23.
Увеличава се и броят на раждащите се извънбрачни деца. Красноречиви са статистиките
за някои държави от Европейската Общност, като например: в Швеция, родените от неомъжени
жени деца
,
достигат 55 цяло и 4 десети от общия брой на увеличаващите населението, в Дания са
46 процента, Франция 45 и Великобритания – 42ва. За сега, както е изложено в доклада,
Гърция и Италия бележат все още нисък процент, т.е. между 4 и 14 на сто са родените
деца от неомъжени жени и от съжитестващи, непристъпили към Брака двойки. От друга
страна, статистиките сочат едно чувствително увеличение на разводите.
Какви мерки взима Европейската Общност и кои са предложенията в политическите програми
за подпомагане на семейството?
“Държавите членки - четем в доклада – са длъжни да установят норми и ред за систематическо
подпомагане на многодетните семейства, на тези, чиито доход е недостатъчен и на семействата,
които се борят със сериозни заболявания или имат възрастни, нуждаещи се от санитарни
грижи през цялото денонощие. Освен това, държавите членки на Еворпейския съюз трябва
да притежават в своята политика за семейството ясно определен член, въз основа на
който се наемат да отдадат помощ и на родителите във възпитанието и обучението на
децата им. Става дума за родители, чието образование и култура са под нивото на елементарното
необходимо за днешното време.
“По повод характера на естествено учреденото семейство – определя Папа Бенедикт XVI
в словото си от 13 май т.г. пред участниците в Пленарната Асамблея на Папския Съвет
за Семейството, става дума за
“
социална институция, която е жива градивна клетка и подпорна колона на всяко общество”,
т.е. за родилото се в Брака семейство, а не формиралата се в съжителството двойка
– мъж и жена. Държавата – подчерта Светият Отец – носи своя дълг да държи сметка за
законно формиралата се съпружеска институция, като я подпомага във всички нейни естествени
нужди”. Негово Светейшество недвусмислено призова семействата да положат в центъра
на съпружеския си живот и родителски задължения – Бога. “Стабилността на семейното
единство – бе подчертал Папата – днес е изложена на голяма риск и за да бъде семейството
отбранявано от предизвикателствата на модернизма, нужна е обновена култура, която
поощрява съпружеското звание”.
В тази насока, какво е становището на Комисията на европейските епископати?
Първото, което бе извършено е изготвянето на специален документ, посветен на стратегията
за семействата в Европа. С него църковните йерарси поставят на обсъждане някои конкретни
статистически данни, като: средния коефицент на раждаемостта, спаднал в държавите
от Стария континент с 1 цяло и 47 десети.
Епископите обръщат също внимание и на факта, че разводните практики се увеличават
прогресивно и равновесието между малдите и населението от така наречената “трета възраст”
е чувствително нарушено. В този случай, църковните йерарси изтъкват нуждата от такъв
вид социална политика, която да не ограничава проблемите на семейството само и единствено
в обсега на теориите на социолози, психолози и антрополози, а да заангажира сериозно
съзнанието на европейските народи, от които зависи и самото бъдеще на Континента.
” Приносът на християните в Европа би могъл да бъде решаващ – подчертават епископите
– защото Църквата винаги е следяла и поощрявала онзи вид възпитание на младите, който
осигурява за жените и мъжете да приемат и съхраняват културата на живота, а не на
смъртта, културата на ценностите, а не обедняването на духа, който процес води до
загуба на идентичност, традиции, вековно наследство, каквото е и християнството.
Ред. Кр. Кемалова