“Предаването на вярата в семейството”

Това е тема, чиито социални и юридически аспекти съвпадат със съвременните предизвикателства, пред които в настоящата епоха е изправено семейството. На тази тема е посветена петата поредна Световна Среща, която този път е свикана да протече във Валенция от 1 до 9 юли. За случая, последните два дни ще бъдат председателствани от Папа Бенедикт XVI, чието участие в нея е първо след възкачването му на светипетровата катедра. “Светият Отец ще бъде сред делегатите на семействата в света, “препотвърждавайки евангелската истина, въз основа на която известни морални принципи не могат да бъдат оборени и потъпкани”. Това изтъкват в специално пасторално писмо, разпространено от испанските епископи разпространиха в края на месец март . В документа на църковните йерарси е конкретно отразена нуждата от молитви, които са “зародишното зърно на диалога между човека и Бога”.
“Семейството – определят епископите от Испания – е светилище на живота и надеждата на бъдещите поколения”. Разбира се, не липсват в епископското посание за случая и точно изразени определения, които сочат семейната среда, като естествено за човека място, където в живеенето на вярата и тайнствата са път за освещаване.
“С Бога в сърцето – четем в църковния документ - всяко събитие: брак, раждане на децата, отглеждането и възпитанието им и кончина на скъпи хора , се приема и понася в рамките на откровената от Бога истина.” Става дума за ясно очертано християнско звание, което не бива да бъде победено от изкушенията на времето и заменено с нови форми на съжителство, неотговарящи нито на християнските принципи, нито на моралните норми за свързване, съпружеско отдаване и неприкосновенност в семейното единство. От статистики и наблюдение, експертите недвусмислено характеризират съвременното семейство и неговото бъдеще с алапмиращото определение – “катастрофално”.
И днес, в надвечерието на тази поредна световна среща се запитваме, основателни ли са тези опасения и какво по-точно се забелязва в живота на съвременното човешко общество? Един изключително важен въпрос, на който Проф. Фраченско Д-Агостино - преподавател по философски науки в един от римските университети, член на Папската Академия за живота и доцент в Папския Институт ЙП ІІ :

“Социологическият смисъл на думата “катастрофа” – определя той - дава онзи отенък на смислено значение, който представа бързото рушене на социална структура или радикални преобразования в живота на едно поколение. Днес може да се каже, че съвременното семейство претърпява сериозна криза – акцентира проф. Д-Агостино.Това състояние на семейната институция е характерно най-вече за западните държави в света, където икономическото развитие и напредък взима превес в последните десетина година”.
Проф. Д-Агостино определя, че в “човека винаги има нещо, което никога не се променя, или това означава, че в човека съществуват измерения на естественото право, което както проличава днес не е вече на мода /израз, употребяван от онези течения, според които семейството, базиращо се на брака е овехтяла форма на съжителство между мъжа и жената/. Разликата от едно както винаги до сега, поменящо се по стил или в културните измерения семейство – пояснява проф. Д-Агоспостино – днешните преобразования са тези през 1900та год., когато така нареченото “патриархално” семейство преминава към социално обединеното ядро, каквото познава нашето поколение”.

“Разликата между едното и другото – подчертава проф. Д-Агостино – е че в съвременната епоха става дума за още по-нови и застрашителни измерения, които нарушават самата баркова институция, като свързване между мъжа и жената. Когато се говори за “естествено право” – допълва той – става дума най-вече за природното право, което е самата наша идентичност като човешки същества. За да бъде по-конкретно определена тази теза, трябва да отбележим, че именно като мислящи същества, хората разпознават онова, което е добро за човека като, дават си сметка, че убийството и грехът са зло, от което трябва да се предпазват”.

“Това е фактически естественото право, защото доброто, което всеки от нас притежава е самият негов живот и следователно, да го унищожиш, да го отнемеш на друг свой подобен, не е друго освен насилие над това естествено право.
Естественото право сме самите ние и това е, което миряните могат да нарекат “достоинство” или християните да определят с думите “да можем достойно са се наричаме истински синове Божий”. Относно така нареченото “позитивно право”, което защитава човешкото благо, проф. Д-Агостино определя, че в миналото не във всеки сектор от живота е било зачитано това право. Обучението на децата е един от красноречивите примери. Абортът – допълва той – е практика, която за нашето поколение за първи път в историята е легализирана публично, като субективно право на жената”.
“Следователно, днес можем да кажем, че много от липсващите в миналото права са признати, но трябва да признаем, че в същото време, други измерения на доброто и благото за човека, като споменатото естествено право са потъпкани и вече на изчезване, и в този случай, семейството е очебиещ пример. Не е приемливо – подчертава той – да се притендира признаване и озаконяване на брак между хомосексуални двойки, красноречив факт на замъгляване, незачитане и отричане на основните измерения, които грядат истинското човешко благо” – акцентира към края проф. Д-Агостино .

“Човешкото създание притежава своя пол – мъжки или женски и това е характеристиката, която разграничава мъжа от жената. Следователно – заключва проф. Франческо Д-Агостино – ако отбраняваме от нападки и предизвикателства, ако защитаваме естествения семеен съюз, ние съхраняваме нашата лична идентичност. При загубата на тази именно семейна връзка между мъжа и жената, се претъпява и видоизменя самия критерий за човека, кое е добро и кое е зло, в какво се състои благото за човешкия род и какво би навредило за векове в бъдещето”.
Ред. Кр. Кемалова