3 юни: Първа среща на Бенедикт ХVІ с църковните движения

И днес, както преди осем години, имаше свят, който рекламира модели на живот без Бог. И днес както преди осем години, има изключителна нужда от “зрели християни” и “живи общности”, които да свидетелстват една “вяра без ако и без но”, без “предлози”. На пресконференцията за представяне на срещата се преплетоха и отекнаха отново думите на Йоан Павел Втори и Бенедикт Х V І за присъствието и ролята на Движенията и на новите общности вътре в световната Църква. Председателят на Папския съвет за миряните, архиепископ Станислав Рилко посочи, че предстоящата среща в събота е продължение на тази проведена на 30 май 1998 г. Желанието да се срещне тази година с Движенията в навечерието на Петдесятница е един оперативен избор на настоящия Папа, обясни монс.Рилко, вече изразено преди една година от самия него.

“Срещата на Папа Ратцингер с църковните движения и общности на 3 юни, каза монс.Рилко, е важен сигнал за продължаването на вероучителстването на Йоан Павел ІІ, който виждаше в тези нови действителности ценните дарове на Св. Дух за Църквата в нашето време и един голям знак на надежда за съвременното човечество. След осем години новият Светипетров приемник пожела да тръгне именно от там, за да подеме разговора с движенията, поставяйки ги на същото място и със същата повеля”.

Монс.Рилко посочи специалното внимание, отделяно на тези нови църковни действителности още след Втория Ватикански събор. Той припомни написаното през 60-те години от бъдещия Папа, кардинал Ратцингер: “Ето нещо неочаквано, което никой не бе предвидил. Ето че Светият Дух, така да се каже, бе поискал отново думата”.

Избран за Папа, Бенедикт Х V І не престана да проявява внимание към църковните движения, за които още през м.август м.г. в Кьолн казваше на германските епископи: “Църквата трябва да оцени тези действителности и същевременно трябва да ги направлява с пасторално умение, за да допринасят, по най-добрия начин чрез своите различни дарове, за изграждането на общността. Местните църкви и движения, бе казал още, не са в контраст помежду си, а представляват живата структура на Църквата”.

Според монс.Йозеф Клеменс, секретар на Папския съвет за миряните, тази структура ще бъде добре видима на Световния конгрес в Рока ди Папа край Рим, както и от срещата на площад Свети Петър на 3 юни. Очаква се на нея да вземат участие между 250 и 300 хил. представители на различните движения: 30 хиляди италианци, 4 хиляди германци, 5 хиляди от Латинска Америка, повече от хиляда от Африка, Азия и Океания. Широко ще бъде присъствието и на средствата за масови комуникации, които пряко ще следят пет часовото събитие. Радио Ватикана ще гарантира коментара на молитвеното бдение на пет езика.

Значението на събитието ще бъде подчертано и от присъствието на екуменическа делегация, включваща осем представители на Световната лютеранска федерация, на Екуменическия съвет на Църквите, на Православния патриархат в Москва, на Арменската и на Англиканската Църкви. Представители, чието желание да участват в тази среща обяснява зам.секретарят на ватиканското ведомство, Гусман Карикири: Получихме един чудесен отговор и сме доволни от това участие, каза монс.Карикири. Също така и защото много от тези движения и общности имат голям опит в екуменическата дейност, в екуменическата молитва, в екуменизма на любовта, диалога и този опит положително ще бъде изживян и на конгреса.

Проф. Андрея Рикарди, основател на екуменическата общност Св. Егидий:
“Не може да не държим сметка на това, че съществува нов контекст в световния живот, нови предизвикателства, нови деления и един вид драматичен развой в някои моменти. Ето защо – определя проф. Рикарди – да сме заедно с Папата и да се молиме единени е от значение. Вярвам – допълва той – че съществува едно продължение на срещата с Йоан Повел ІІ от 98 год., и най-вече, продържение в прилагането на завещаното ни от Втория Ватикански Събор, насърчаващ различните форми на мирски сдружения в християнския живот на народите.” По отношение на тях, зародили се в края на 80 - те години, проф. Рикарди изтъква, че в един момент, Църквата се превръща в истинско движение за евангелизиране, да профсъюзна подкрепа на слабите в обществото, за автентично католическо обединение въз основа на харизмите. Един конкретен мирски полъх в сърцевината на Христовата Църква – обобщава той – е винаги новост, която отдава своя принос и животвори”.
Богословът монс. Бруно Форте за постсъборното отражение в учредяването на църковните движения и общности:
“На практика става дума за конкретна и разширена в обединителни измерения изява на харизми, с които Светият Дух дарява Христова Църква, която е народ от свободни мъже и жени, градящи в общение едното цяло, каквото е самата тя. Повечето от тези движения съществуват още преди Втория Ватикански Събор, чиито еклезиологически съждения са подбудили и стимулирали Църковната общност за конкретното разкриване на общите харизми, изляти от Светия Дух. Ето защо както Йоан Павел ІІ, така и БенедиктXVI свързват живота и мисията на новите църковни движения с деня Петдесятница”.