Конкретна изява на релативизъм

Това определя богословът монс. Бруно Форте относно проявения интерес и успех на “Шифърът на Леонардо”
Обичайната ни за този ден поредица от Рубриката Човек и Общество, която предлага на слушателите теми, засегнати в Компендиума на социалната докрина на Църквата ще бъде прекъснато за двата четвъртъка – днес и следващия, за да отстъпим място на нашумелите спорове около неотдавна публикуваната книга на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”, по която е направен филм, чиято премиера премина в Кан. Кингата определена за Бест Селер по всяка вероятност е широко известна и в България, след нейния превод и пускане в продажба по книжарниците в страната. Без да даваме лични определения за нея, след прожекцията за откриване на филмовия фестивал в Кан ще се постарем да изложим някои становища относно тази изява на културата. На първо място ще отбележим, че режисьорът на филма Рон Хауърд е отказал да включи в заключителната лента уводна забележка, с която ясно да подчертае, че тази продукция е плод на творческа фантазия, без претенции за историческа обословеност и основателни източници. По този начин, Хауърд отговаря отрицателно на отправения му иск от Прелатурата на Opus Dei , която е представена в едноименния роман на Дан Браун като секта, целяща да прикрива основните истини относно Християнството. Истини, които според автора са изложени именно в романа “Бестселър”. Една от тях е твърдението, че едва през 325 год. Константин и Никейският Събор постановляват божествеността Исус. “Става дума следователно за едно истинско фалшифициране на истината” – определя теологът Бруно Форте – архиепископ на Киети-Васто.
.............................................
“Не може да се твърди, че божественният характер и естество на Исус са откритие или измислица във вековете, защото още в евангелските откъси Христос е познат с онова име, което еврейството придава само на Бога или “ Kyryos” , което озвачава “Господ” – подчертава монс. Форте и допълва: Христос преди всичко е наричан “Син Божий”. Това наименувание е свързано най-вече със смисъла и значението, че Пасхата и светлината на Възкресението въздигат Исус до Божие достоинство и Го представят в истинската му същност, т.е. – Спасител на света. Цялата тази истина – определя църковният йерарх – е присъстваща в каноническите Евангелски текстове и следователно още през първи век, в началото на християнството.
..............................................
Монс. Бруно Форте споменава така наречените “Апокрифни Евангелия” , които през първите векове отразяват вижданията на еретичините тогава течения. “Мнимите доктрини – акцентира той – които фалишифицират действителната истина са няколко века след това и се подхранват от политически идеи, както например арианството, отричащо божествеността на Исус е пак с политическа цел.”
Изправени пред това предизвикателство на нашето време, добре ще е да се запитаме, защо книгата Трилер на Дан Браун поражда такъв оживен интерес? За какво е зажаднял читателят или по-точно, не страда ли съвременния човек от един сериозен недостиг в личните познания относно градивните подпори на вярата?
...............................................
“Безпорно, става дума за едно банално търговско разпространяване на изопачени факти, плод на фантазията и далечни на всякакви исторически източници. Търси се и се чете тази книга – подчертава монс. Форте – защото изживяваме една епоха на прикрита пропаганда. Не означава обаче, че когато пазарният успех нашуми, продуктът представлява някаква ценност. Такъв е и случаят с романа “Шифърът на Леонардо”, който и от художествено-литерартурна гледна точка не е една добра творба. Не вярвам – допълва той – че хора убедени във вярата ще я загубят, след почит на него. Не вярвам също, че тази книга и филм ще повредят на истинските християни, важното е младите да бъдет предпазени от заблуда и да им се отдаде по-голямо внимание в запознаването с библейските истини. Не бива обаче да се пренебрегва факта – подчертава в края архиепископ Бруно Форте, че става дума за истински съвременен релативизъм, който безпорно е раково заболяване на душата.”
Ред. Кр. Кемалова