13 май, Дева Мария и покушението срещу Папа Йоан Павел ІІ

13 май е ден за Христовата Църква, който не може да не бъде възпоменат. 13 май 1917 год. и 13 май 1981 год. са две исторически дати, които днес бележат – 89 години от първото явление на на Света Богородица Фатимска на трите деца Яцинта, Джузепе и Лучия и 25 години от атентата на площада св. Петър срещу Светия Отец Йоан Павел ІІ. Във връзка тези две събития, днес в Рим протече поредния Ден, посветен на Поклонничеството, който започна от аулата Павел VI . В следобедните часове, в молитвено шествие, водено от кард. Иван Диац – архиепископ на Бомбай, статуята на Дева Мария Фатимска бе пренесена от Кастел Сант Анджело в базиликата св. Петър, където бе отслужена тържествена Литургия, под председателството на викарния епископ на Папата за Рим – кард. Камило Руини. В края на евхаристичната служа бе споменат онзи трагичен момент преди 25 години, когато вражеска ръка посегна на живота на Йоан Павел ІІ. Но да чуем от монс. Либерио Андреата какви чувства подбужда този спомен днес:

“В сърцата на всички хора се чувства една още пресно разтворена рана, една голяма болка, която – определя той – връща към онзи момент, в който изумлението и страданието надхвърлиха всякаква граница. Към тази мъка – допълва монс. Андреата – днес се прибавя и утешителния спомен за превъзмогнатата тогава опастност от загуба на живота на Светия Отец. Ето, така желаем го помним и имаме в сърцата си с присъствието на Дева Мария, към която Йоан Павел ІІ хранеше силна синовна привързаност и признателна набожност, и на чиято закрила се дължи спасението на Папата от смъртта”.

“Мотото, което Йоан Павел ІІ носеше в сърцето си – Totus Tuus ( Всецяло Твой ) и за което той даде свидетелство през целия свой живот е кулминационната точка на признателността му към Света Богородица Фатимска.Защото Папа Войтила разпозна божествената намеса при атентата, посредством застъпничеството на Дева Мария – Майка Христова, Майка на Църквата и нежна Небесна Майка, каквато той я чувстваше. Не могат да бъдат забравени думите които Папа Войтила каза след онзи 13 май 1981 год.: “Една ръка посегна и рани, а друга отклони патрона и спаси”.

В края, монс. Андреата определя какво означава молитвата за християнина и защо Света Богородица Фатимска повтаря неколкократно пред трите овчарчета, че Молитвената Броеница е диалог с Господа Бог. “Не напразно Папа Йоан Павел ІІ така много държеше на нея и с такава настойчивост приканваше верните към тази набожна практика, за която Папата славянин бе казал, че е ефикасно оръжие в борбата срещу злото и отбранителна сила за съхранение на Христовата Църква”.