Гласът на християнските църкви за моралната отговорност и бъдещето на обединена Европа

"Днес както никога досега европейските страни имат нужда да насърчават моралното възпитание, защото неговата липса или омаловажаване могат да доведат до разрушителни последствия, като например увеличаването на всякакъв вид екстремизъм, намаляването на раждаемостта, замърсяването на околната среда, насилието и потъпкването на човешкото достойнство". Това е един от главните моменти взаключителното послание на европейската среща на християнската култура във Виена, организирана от Папския съвет за култура и от Отдела за външните връзки на Московския патриархат. В документа отправен към верните от Католическата и от Православната Църкви, към всички християни и към хората от другите традиционни религии, но също така и към политическите и държавните лидери от Европа, се подчертава, че принципът на моралната отговорност, както и принципът на свободата, трябва да намерят широко място във всички сфери на човешкия живот: политика, икономика, възпитание, наука, култура и масмедии. Както държавата носи дълга да отговаря на моралните искания на обществото и да превежда собствените морални традиции в политически и законодателни дела, така традиционните религиозни организации носят отговорността да работят с всички хора с добра воля в областта на културата, науката, възпитанието и медиите.

Без вдъхновението на дълбоките морални принципи, характерни както за двете религиозни традиции, така и за много светски течения на мисълта - се чете в комюникето на православната и католическата Църкви – Европейците няма да могат да отговорят подобаващо на предизвикателствата на модерния свят. “Единствено здравият съюз между принципите на свободата и на моралната отговорност – е убеждението на организаторите на срещата във Виена – може да помогне за осигуряването на настоящото и на бъдещото общо благо на Европа”. “Готови сме за общи действия с тези, които споделят това убеждение”, уверяват Светият Престол и Православната църква, като освен това заявяват, че са готови за диалога и с всички които не споделят напълно тези идеи, но са отворени за дискусиите. Християнските Църкви, както и другите големи световни традиционни религии са винаги били и остават един източник за възпитаването на хората в моралната отговорност – е друго от твърденията в посланието от Виена. Световните религии, се казва още в комюникето, днес са свободно избирани от милиони хора. Понеже религиозните организации не са разделени от обществото, от усилията на енориите и на монашеските общности, на католическите училища, университети и културни и социални центрове за формирането на моралната отговорност, те би трябвало да бъдат признати от държавата и от обществото.

В този дух епископите от Комисията на епископатите от Европейската общност призовават ръководителите на европейските институции да “посрещнат проблемите на Европа относно личността, семейството, християнските корени и солидарността с една нова решителност, с което да дадат на Европа възможността да гради едно все по-справедливо общество”. В специално комюнике, разпространено в края на седмицата, те подчертава някои точки, които трябва да бъдат в центъра на дебатите за бъдещето на Европа. Преди всичко, “човешкото същество и неговото достойнство”. Програмата за европейска интеграция не може в никакъв случай, се чете още в документа, да представлява самоцел, а трябва да отговори на надеждите и на исканията на гражданите, да служи на общото благо и да зачита отговорностите на Европа към света. Не по-малко важен за Комисията е фактът, че “дебатите за бъдещето на Европа трябва да държат сметка за наследството, за ценностите и целите на Европейската общност с цел да се засили чувството за принадлежност на гражданите”. За тази цел, се чете още в комюникето, “би трябвало да се отдели повече внимание на християнската вяра и на етическите убеждения на много хора от Европа”. За да се спечели доверието на гражданите, “не са достатъчни медийни кампании с ограничена трайност, а е нужно да се задействат най-добрите демократични структури, които да засилят системата на взаимопомощ и които да позволят по-голямото участие на гражданите и на Църквите в процеса за европейска интеграция”. “Необходимо е – заключава документът на европейските епископи – да се създаде една европейска картина, която да сочи рисковете от глобализацията и която да предлага нови възможности на всички на световно ниво”.

Европейската интеграция бе тема и на срещата между Папа Бенедикт ХVІ и Хосе Мануел Бароз у , председател на Европейската комисия. На тази първа среща двамата обсъдиха теми, които както Католическата църква, така и Европейският съюз считат за първостепенни, сред които бъдещето на Европа, продължаването на диалога между различните религии и култури, въпроси свързани с конфликтите в ход в света както и язвата на бедността. Бароз у , който изказа голямо задоволство от срещата, наблегна на темата за конфронтацията между различните култури и народи: “Опитът от изграждането на обединена Европа, горда със своето религиозно, културно и езиково разнообразие, е един важен пример за диалога между народите, каза той. Европейците направиха крачки предопределени да гарантират мира”. “Нашите трактати са самият израз на диалога между народите, допълни Бароз у – религиозната свобода не е въпрос на дискусии, а включва фундаменталните права на хората и на общностите, основни елементи на комунитарното право. Взаимният респект и разбирателството, заключи Бароз у , са нашите пароли, каквито са също така демокрацията, диалогът и дебатите.