Папата даде началото на Пасхалната Тридница: Божията любов пречиства "нечистотата" и извисява човека

Смисълът на свещенството и измерението на Божията любов бяха централните теми в литургичните чествания на Велики Четвъртък с които Папа Бенедикт ХVІ даде началото на Пасхалната Тридница. Литургията възпоменаваща Тайната вечеря Папата отслужи в римската базилика Св.Йоан Латерански в съслужение с кардинали, епископи и свещеници от Римската курия и Римския викариат. По време на обреда Бенедикт ХVІ извърши традиционния ритуал “умиване на нозете на Апостолите, а присъстващите дадоха своята доброволна лепта за реконструкцията и жертвите на разрушителните свлачища в диоцеза на Маасин във Филипините. Събраната сума бе предадена на Светия Отец при поднасяне на литургичните дарове. В проповедта си Папа Бенедикт ХVІ говори за Божията любов и смисъла на заръката на Христос към учениците му “да умиват нозете един другиму”.


“Величието на Бог е изразено в Неговата любов към човека” и затова Божията “власт на любовта” е пречистваща и изцеряваща. Тайната на Исус Христос се изразява в един обикновен, но дълбок жест – умиване нозете, което прави видимо Спасението. С тези думи Бенедикт ХVІ въведе темата за Божията любов, която непрекъснато “умива” вярващите чрез църковните тайнства – кръщението и покаянието. “Той е непрекъснато коленичил пред нас, превръщайки се в слуга, за да ни пречисти.

В деня в който Исус отдава Себе си на другите, чрез жеста на “умиване нозете”, Бенедикт ХVІ подчерта Неговите думи към учениците, които изразяват големия дар на пречистването: “Вие сте чисти, ала не всички”. За Папата “най-голямата нечистота за човека е отказа от любов – да не бъде обичан и да не обича”. Това е “високомерието на онзи, който няма нужда от пречистване с което отказва спасителната доброта на Бог”. Олицетворение на тази категория хора е Юда, за когото властта, парите и успеха са реалност, а любовта не съществува. По този начин той се превръща в “лъжец”, който живее в заблуда и така отрича върховната истина за Бог. “ “Днес Господ ни предупреждава за тази самозадоволеност, която поставя граница на неоограничената любов на Бог подчерта Бенедикт ХVІ и ни призовава да се завърнем в Неговия дом, да се пречистим и влзем в общение със самия Бог”.

В тази светлина Бенедикт ХVІ поясни смисъла на думите на Исус “умийте нозете едни другиму”. Това означава “милосърден жест към страдащите”, “призив към смирение” и “смелост в името на доброто”. Но преди всичко, означава “умението да се прощава и готовността винаги да се започне отново, дори когато изглежда безполезо”. Означава “взаимотърпение” и “взаимна прошка, чрез пречистващото Слово Божие”, което е въведение в Тайнството на Божията любов”.

Не слуги, а приятели на Христос. Такива според Папа Бенедикт трябва да бъдат свещениците. Своята сутрешна проповед Светият Отец посвети на значението на свещеническата мисия. Не ви наричам повече слуги, а приятели – каза Папата цитирайки един откъс от евангелието на Йоан: в тези думи би могло да бъде видяно дори установяването на свещенството. Господ ни прави негови приятели, продължи Папата: поверява ни всичко; поверява ни самия себе си, така че можем да говорим с неговото Аз, лице в лице с Христос. Не ви наричам повече слуги, а приятели – повтори Папа Бенедикт. Това е дълбокото значение на свещенството: да станеш приятел на Исус Христос. Заради това приятелство трябва да се ангажираме всеки ден отново. Приятелство означава да мислиш и да желаеш същите неща. Това единение на мисълта не е само интелектуално, а е също така единодействие.

Папа Бенедикт препоръча на свещениците да бъдат преди всичко “мъже на молитвата”. Светът в своята забързаност, допълни, често пъти губи посоката. Неговата дейност и способности стават разрушителни, ако отслабнат силите на молитвата, от които извират "водите на живота, способни да напоят изсъхналата земя".

Светият Отец повтори, че свещеникът трябва да бъде все повече приятел на Исус Христос. Светът – допълни – има нужда от Бог – не от някакъв бог, а от Бог на Исус Христос, от Бог, който стана плът и кръв, който ни обикна толкова, че умря за нас, който възкръсна и създаде в самия себе си едно пространство за човека. Този Бог трябва да живее в нас, а ние в Него. Тази е повелята на свещеника: само така нашето свещенство, завърши Папата, може да носи плодове.