Послание на Папата за Световният молитвен ден за религиозни звания

Мисията на свещеника е “незаменима”, тъй като представя и продължава присъствието на Христос. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в послание за Световния молитвен ден за религиозните звания, който се чества на 7 май. Текстът на посланието бе публикуван от Ватиканския пресцентър, а основният акцент в него е поставен на религиозния живот, висша форма на посвещението, прието чрез Кръщението.

Познанието от Евангелието е вечно, а молитвата съдържа тайната за раждането на религиозните звания във всеки сезон на Църквата, пише Папата. Това означава, че и днес има нужда да просим от Бог да не липсват “работници за Неговата нива”. Бенедикт ХVІ припомня, че “там където има гореща молитва, процъфтяват религиозните звания”. Неговото послание е насочено към вече избралите да следват Христос или към ония, които все още избират своя житейски път. “Положителният отговор на Божия призив за религиозен живот не означава, че трябва да бъдеш съвършен - пише Бенедикт ХVІ. Човешката слабост и ограничения не са препятствие, при условие че допринасят за осъзнаването, че имаме нужда от спасителната благодат на Бога”.

Бенедикт ХVІ увирява, че “да следваш Бог, като свещеник или богупосветен, е очарователна переспектива”. “Тайната на Църквата и мистичното тяло на Христос включва онази божествена власт на любовта, която променя човешкото сърце, станало способно да предава Божията любов към братята и сестрите”. Пример за това са множество мъже и жени “трансформирани от Божията любов” и посветили земното си съществувание за каузата на Божието Царство”. За Папата те са “постоянно присъстващото множество на религиозните звания в в Църквата”, чиито пример е Божията майка Мария, “пряк участник в поклонничеството на вярата към тайната на Въплощението и Спасението”.

Бенедикт ХVІ припомня, че всички християни са от “избран род”, Божия народ, и към тях е насочен призива на Бог към светостта, която е “универсална” по своята натура. Самата Църква е свята, подчертава Папата, дори ако нейните членове имат нуждата да бъдат пречистени, за да може светостта отново да възвърне у тях “пълния си блясък”. По силата но този “вселенски призив” Христос се обръща към хората от всяко поколение, за да поемат грижата за Неговия народ, като знак за “бащинството” на Бог към своите създания. Затова и “мисията на свещеника в Църквата е незаменима”. Дори ако в някои места по света църковния клир е малоброен, варващите трябва да живят със сигурността, че “Христос продължава да призовава хората да бъдат Негови Апостоли” и изцяло да се посветят на отслужване на тайнствата, проповядване на Евангелито и пастирската дейност”.

Посланието на Бенедикт ХVІ завършва с молитва за свещенически звания и богупосветен живот, за да бъдат “пазители на Евхаристията” и чрез тайнството на Помирението да разпространяват Божията радост и евангелските истини.