Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: Епископи и свещеници са защитниците на вярата и истината и свидетели на милосърдието

Църковното общение, дар на любовта и истината на Светия Дух, не може да бъде живяно с онзи, който го отрича и не приема да го живее в самата Църква. Това е една от ключовите фрази в катехизиса на Папа Бенедикт ХVІ на днешната генерална аудиенция. Тя се проведе на площад Св.Петър в присъствието на повече от 30 хил. вярващи и поклонници от цял свят. Между тях и 1500 поляци пред които отново изрази “голяма благодарност” за понтификата на Йоан Павел ІІ, както и голяма група испански поклонници, изразявайки задоволство от разкритите “нови хоризонти за мир в Испания” след декларацията за разоръжаване от страната на сепаратистката баска организация ЕТА. Папата постави акцент на важната роля на епископи и клир в защитата на вярата.

“Ясен дълг е на всеки, който вярва в Църквата на любовта и желае да живее в нея, да прекъсне общението с този, който се е отдалечил от доктрината на спасението”. Това заяви Папа Бенедикт, продължавайки катехистичното поучение за връзката между Църквата и Христос. Папа Бенедикт, обясни, че Църквата е получила повелята да съхранява истината за Христос и че който се отдалечава от нея, излиза извън общността на верните. Допълни също, че Църквата е също така една институционна структура, която “посредством апостолската приемственост гарантира съществуването на самата Църква в истината на Христос”. Който се отдалечава от Църквата, единственият пазител на Христовото послание, подчерта Папа Бенедикт, не живее в единение с нея. Обаче, заедно с Църквата, още от нейното начало, се раждат и разделенията.

Изворът на общението на учениците между тях и с Бог, каза Светият Отец, е Духът, който излива Божията любов в нашите сърца. Свети Ириней казва във връзка с това: “Където е Църквата, там е и Божият Дух; а където е Божият Дух, там е Църквата и всяка благодат; защото Духът е истината”. Тази съкровена връзка с Духа не анулира човечността с всичките й слабости, но чрез нея общността на учениците познава по-добре изпитанието, състоящо се преди всичко от контрасти относно истината на вярата с последвалите ги разделения. Както общението на любовта съществува още от началото, така още от началото започва разделението.

Раждащата се Църква съзнава добре тези възможни трудности, за което ясно говори първото послание на свети Йоан Богослов: в Новия Завет този е най-силният глас, който се издига за да посочи действителността и дълга за братската любов между християните; но същият глас се обръща строго към противниците, които са били членове на общността и са се отдалечили. Църквата на любовта е също така Църква на истината, разбирана преди всичко като вярност към Евангелието поверено от Господа Исуса на неговите. Християнското братолюбие се ражда от синовството в същия Отец чрез Духа на истината: “Наистина, четем в Посланието на св.Павел до Римляни, всички водени от Духа Божий, са синове Божии”. Но семейството на Божиите чеда, за да живее в единение и мир, има нужда от някой, който да го пази в истината и да го направлява мъдро и авторитетно: това е, подчерта Папата, апостолското свещенослужене.

Апостолите и техните приемници са пазители и авторитетни свидетели на истината, поверена на Църквата, които са също така служители на любовта открита и дарена от Господа Исуса. В този смисъл, тяхното служене е преди всичко служене на любовта: а любовта, която те живеят и насърчават, е неразделна от истината, която съхраняват и предават. Истината и любовта, каза накрая Папа Бенедикт, са двете лица на същия дар, който произхожда от Бог и който благодарение на апостолското служене е съхраняван в Църквата и стига и до нас! Също и посредством служенето на апостолите и на техните приемници любовта на Триединния Бог ни достига, за да ни извести истината, която ни прави свободни!