Заупокойна литургия за Йоан Павел ІІ

“Сакрална жертва за Бог”; “единен със свещеника Христос”; “скала във вярата”; и “ верен като Йоан – най-обичания от христовите ученици”. Това са някои от определенията за Папа Йоан Павел ІІ в проповедта на Бенедикт ХVІ на заупокойната литургия, която отслужи по повод първата годишнина от смъртта на Папа Войтила. Церемонията се състоя на площад Свети Петър, като заедно с Папата на олтара съслужиха епископи и кардинали в присъствието на многоборйни поклонници от цял свят и най-много от Полша, за да засвидетелстват своята обич и дълбоко признание към папата-славянин.

Бенедикт Х V І нарече мисията на Йоан Павел ІІ “пълна саможертва за Бог”, както “съдбата на праведните, които Господ е изпитал и ги е намерил достойни за Него”. “Йоан Павел ІІ отдаде на Бог и на Църквата своя живот – подчерта Бенедикт ХVІ - и изживя свещенството като саможертва и по-специално в честването на Евхаристията”. “Той никога не скриваше съкровеното си желание да се превърне в едно нещо със свещеника Христос, чрез Евхаристичната жертва, извор на неуморимо апостолско посвещение”. Папата се позова на библейската картина на “златото изпитано в огън”, за да подчертае вярата и последователността” в живота на покойния Папа. Въпреки трудностите в апостолическите задължения и болестта, той ще остане като “скала във вярата”, която разпространява в своя дълъг понтификат и чиято кулминация се проявява през последните месеци на неговия живот. “Една убедителна, силна и автентична вяра, освободена от страха и компромисите – допълни Бенедикт ХVІ – която изпълни сърцата на хората по целия свят, чрез своите апостолически пътувания и най-вече чрез агонията и смъртта при последното му “пътуване” към небесния дом”.

Бенедикт ХVІ разшири човешкия и религиозния портрет на своя обичан предшественик, сравянавйки го с апостол Йоан, наричан обичания ученик”, останал последен под кръста заедно с Мария в смъртния час на Исус. “Мотото в понтификата на Йоан Павел ІІ, Totus tuus, Всецяло Твой – изтъкна Папа Ратцингер – много добре обобщава духовния и мистичен опит на един цял живот, ориентиран изцяло към Христос, чрез неговата майка Мария”. Той припомни и непрекъснатите апели на папа Войтила “да се върви по пътя към вярата без страх, като истински вестители и свидетели на Христос в Третото хилядолетие”, както и неговите призиви за “изграждането на едно по-хуманно и спреведливо общество в което всеки вярващ е строител на мира и на надеждата”. С този поглед към бъдещето Бенедикт ХVІ призова “силата на Христовия Дух, извор на мир и радост, да придружава всички вярващи, както бе за Йоан Павел ІІ” и като него да бъдат “неуморни апостоли на Божия Син и Неговата многомилостива любов”.