Светът и Църквата една година без Йоан Павел ІІ

Вярващи и поклонници от цял свят с вълнение отбелязват първата годишнина от смъртта на Папа Йоан Павел ІІ . На 3 април Папа Бенедикт ХVІ ще отслужи заупокойна литургия на площад Св.Петър с начало 17.30ч. Кулминацията на честването е на 2 април на площад Св.Петър с измолване на Светата Броеница. Молитвеното бдение ще бъде ръководено от викария на Римския диоцез, кардинал Камило Руини, като благодарствен израз към Бог за дара на Йоан Павел ІІ. Вечерното бдение е с начало 20.30ч. местно време, като освен молитви, ще бъдат припомнени текстове на Карол Войтила. В 21.00ч. Бенедикт ХVІ ще се покаже на прозореца на работния си кабинет, гледащ към площада, за измолване на Броеницата. По време на молитвата ще бъдат четени откъси от Апостолическото писмо на Йоан Павел ІІ “Rosarium Virginia Mariae”, както и други текстове от негови апостолически документи и поучения. В 21.37ч., смъртния час на Папа Войтила, Бенедикт ХVІ ще отправи кратко слово към присъстващите и ще даде своя апостолически благослов.

Светът една година без Папа Войтила. Многобройни са свидетелствата и спомените които през тези дни изпълват общественото пространство, за да припомнят “духовния гигант” Войтила. До последният си дъх той остана верен на онези думи, изречени при избора му за Папа и превърнали се в мото на повече от 26 годишния му понтификат: “Не се страхувайте”. Йоан Павел ІІ даде надежда на вярващите по целия свят, които обичаше като баща до последния си дъх. Такава бе и срещата му с вярващите на 30 март, когато видимо страдащ той се появи на прозореца на работния си кабинет. За това изненадващо решение на Папата, си спомня ватиканския говорител Наваро Валс: “Появата му беше изненадваща, защото никой не очакваше да го види. Когато разбра че на площада присъстватняколко хиляди момчета и момичета от архиепархията на Милано, той с голямо усилие се появи на прозореца, за да ги благослови, въпреки че не можеше да говори. От тази “престол на болката” Папа Войтила даде най-голямото свидетелство за своята любов към човечеството.

Кардинал Станислав Дживиш, настоящ архиепископ на Краков, бе най-близкият сътрудник и пряк свидетел на пасторална дейност на Каров Войтила първо в Краков, а след това в Рим в разстояние на повече от 40 години. Последният период от живота на Йоан Павел Втори, каза кард.Станислав Дживиш, е белязан от едно голямо страдание, а за мен продължава да бъде един дълбок човешки и духовен опит. Бях до кард.Карол Войтила, а след това до Папа Йоан Павел Втори близо 40 години. Освен дара на вярата, считам че това бе най-голямата благодат и привилегия, която можех да получа в живота. Този опит продължава да ме формира. Изживях отпътуването на Йоан Павел Втори към дома на Отца в духа на вярата, защото така той живя своето отпътуване – като един преход от живота към Живота с главна буква. Впрочем само в светлината на вярата нашият живот и нашата смърт има смисъл – защото върви към своя завършек в Бог, който е Любов. " Сега, след една година, все по-ясно си давам сметка, че смъртта на Йоан Павел Втори не бе краят, а по-скоро върхът на неговото дълго и доверчиво служене на Църквата. В известен смисъл неговата смърт даде едно ново начало, донесе нови плодове. Тази смърт изпълни хората с много сили на доброто, със състрадание, със съзнанието за принадлежност към голямата общност на Божия народ. Накрая тази смърт приближи и продължава да приближава към Бог, към Исус Христос много хора. Йоан Павел Втори, заяви кард.Дживиш, е като житното зърно, което умиря, за да даде нов Живот. Затова мога спокойно да кажа, завърши архиепископа на Краков, че страданието и смъртта на Божия раб се явява като един голям дар за Църквата. Виждаме го от плодовете на вярата, на надеждата и на любовта".

Хората по света, пък и не само християните, очакват с интерес и вълнение развоя на диоцезалната кауза за беатификацията на Божия Раб Йоан Павел ІІ. Както изтъква постулаторът на каузата монс. Славомир Одер, свидетелствата за силна обич, признателност и набожност към Папата славянин се преумножават с всеки изминат ден от онзи 28 юни, когато кардинал Камило Руини официално обяви началото на каноничния процес: “В момента се събират свидетелства и работата на църковния трибунал е вече в своя ход. Продължаваме да изслушваме лични впечатления, случаи и усещания на хора, които са имали пряк допир с Папата и осветление, а паралелно с това историческата комисия събира важни документи за неговата фигура. Третата и изключително важна фаза понастоящем – изтъква монс. Одер – е разследване на чудотворна намеса и тази практика вече започна във Франция”. На въпроса за какво точно се касае, простулантът на делото допълва: “Става дума за напълно и неочаквано изчезване на симптоми за болестта, от която страдаше самият Папа Войтила – Паркинсон, които млада монахиня е имала от известно време. Оказва се – определя монс. Одер – че точно два месеца след кончината на Божия Раб Йоан Павел ІІ – и след усилени молитви от цялата монашеска общност, тези ясно определени от лекарите симптоми и съществуващи до тогава, прекратяват ненадейно и изцяло, и до днес не са се повече появили”. “Ясно е за всички – определя монс. Одер – че става дума за една изключително важна фигура, която остави дълбоки следи в световната история и Христовата Църква, но не може да се очаква делото за беатифицирането на Йоан Павел ІІ да бъде превършено по-бързо по причина, че съществуват технически срокове, които трябва да бъдат спазени и всички свидетелени изслушани за което е необходимо време” – заключва постулантът на каузата – монс. Славомир Одер.