Пътят към истинското обръщане

Проповед от отец Йовко Пищийски, студент в Папската дипломатическа академия в Рим, за
Четвъртата постна неделя :

Възлюбени братя и сестри,
С приближаването на Светата Седмица, център и кулминационна точка на Постното време, Светата Майка Църква ни подканя да обърнем поглед към Исус «прободен» и «издигнат» върху кръста, за да можем да проникнем по-дълбоко в голямата и неописуема тайна на Божията любов към хората. Тайна, от която произлиза всяко наше добро: божественият живот, спасението, прошката.
Темата за Божията любов, която се среща често в историята на спасението е централната точка на днешното Евангелие, което ни предлага да разберем голямото значение на Божието присъствие в човешката история. « Защото Бог толкова обикна света – ни казва Свети Иван – че отдаде своя Единороден Син, та всеки, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен» (Ив. 3,16). Тези вълнуващи думи съдържат задълбоченото и последно обяснение за смъртта Христова върху кръста. Бог предприема това върховно дело на своята любов: вместо да накаже човека за неговите беззакония, Той предава на кръстна смърт своя Единороден Син, заради спасението на света. И наистина Исус ще бъде «издигнат» както бронзовата змия в пустинята, та всеки който се обърне към Него и го «погледне» с вяра, да бъде спасен.

Тази голяма тайна ни припомня и Светият отец Бенедикт XVI в своята първа енциклика Deus Caritas est (Бог е любов ), в която казва: «Силната любов на Бога към неговия народ - към човека - е същевременно една любов, която прощава. Тя е толкова голяма, че противопоставя Бог на самия себе си, неговата любов против неговата справедливост. В това християнинът вече вижда да се очертава тайната на Кръста: Бог толкова много обича човека, че ставайки човек Той самия, го следва до смъртта и по този начин помирява справедливостта и любовта». (Deus caritas est, 10).

Във втората половина на днешната евангелска страница Евангелистът ни казва, че ще има един съд за човека, още тук на земята, но не Исус ще бъде съдията, защото той бе изпратен от Отца «не за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него» (Ив. 3,17). Човек сам ще се съди . Исус « издигнат » върху кръста не е само най - голямото свидетелство за любовта , която Бог дава на света , но също и « знак на противоречие » за онези , които вярват в Него и ще се спасят и за онези , които го отхвърлят и няма да се спасят . Пред този знак на любов човек е призван свободно да повярва . Той самият трябва да избира спасението или собственото си осъждане , приемайки или отхвърляйки Божията любов . Ако хората по собствено желание затворят очите си за светлината , не могат да приписват вината за своята слепота на светлината .

Може би ще се запитате: но защо днес човек още продължава да върши престъпления, злини и лоши постъпки от всякакъв вид? Отговорът е следният : защото не познава неизмеримостта на любвта , с която Бог го обича . За да се научим да познаваме тази любов , Църквата ни подканя да погледнем разпнатия Исус , особено в тези дни на Великопостното време . Следите от онези рани ще говорят и на нашето сърце и няма да ни оставят да бъдем безразлични . Размишлявайки пред кръста мнозина са намерили пътя на истинското обръщане и на светостта . След смъртта на Свети Бонавентура , в неговата стая е било намерено едно разпятие консумирано от целувки и от сълзи . Пред това разпятие светецът е черпил богатствата на своето знание и е написал , на колене , своите най - хубави трудове по теология .

От нашия поглед към разпятието, изпълнен с вяра, може да зависи искреното разкаяние за нашите грехове, нашето истинско обръщане и нашето духовно възраждане. Нека да намерим време , за да останем по - продължително време пред Него и да му обещаем да не бъдем глухи за Божия повик , да не се оставяме да бъдем ръководени от страстите и преди всичко никога да не отхвърляме , с тежестта на нашите грехове , благородството на Божията любов . Периодът на нашия живот е времето на милосърдието . Но нека да бъдем внимателни и да не злоупотребяваме , мислейки че всъщност Бог ще ни прости . Това е една голяма грешка и една изтънчена лъжа на дявола . “ Днес ” Бог ни подканя към покаянието . Нека да не отлагаме за « утре », защото то може да не дойде никога . Амин .