Изминаха 8 години от смъртта на Никополския епископ, монс. Самуил Джундрин

Монсеньор Самуил Джундрин е роден на 26 април 1920 год . В Пловдивското село Генерал Николаево . След четвърто отделение е изпратен да учи в Ямболската малка семинария , където е от 1931 до 1934 г . След завършването на гимназия монс . Самуил постъпва в Пловдивската семинария , където за времето от 1934 до 1939 г . се избистря неговото духовно призвание . През 1039 г . заминава за Франция и една година се подготвя за новициат в гр . Нозероа . същата година тои заживява монашески живот при отците – успенци . От 1940 до 1944 г . учи философия и богословие в гр . Лор намоа , близо до Париж . По здравословни причини продължава образованието си в гр . Лион , където приема и свещеническото си ръкоположение .

През 1947 г. се връща в България и започва да преподава в колежа „Св.Августин” в Пловдив. Там монс. Джундрин остава до разтурянето на колежа през 1948 г. и после заминава за Северна България, заедно с отец Асен Чонков. Епископ Евгений Босилков го назначава за енорист на селата Бърдарски Геран и Брегаре.

След осъждането на о.Асен Чонков, о.Самуил се връща в Пловдив. Подсъдим е на процеса срещу Католическата Църква през 1952 г. и е осъден на 12 години затвор. Присъдата си той излежава в лагерите в Белене и Стара Загора. Излиза от там през 1961 год. и заминава за Пловдив, но там не намира духовна работа. Благодарение на един бивш семинарист е настанен в с.Калояново като помощник-енорийски свещеник. Там през 1979 г. го заварва папското назначение за Епископ на Никополската епархия. 15 години вещо и грижовно управлява диоцеза, а след това подава оставка по здравословни причини. През 1995 г. се оттегля в заслужен отдих. Същата година заживява при своите събратя успенци, после се връща в Никополската епархия. А преди смъртта си, отново в Пловдив.

Духовното призвание и вяра на монсеньор Самуил Джундрин бяха за пример на неговите събратя и верния народ. Ръководил Никополска епархия в най-трудните години от нейното съществуване, той я остави на своя приемник крепка във вярата и ненакърнена т комунистическото зло и атеизъм. Добър човек, добър оратор – трогателен и убедителен, той остави в душите на верните спомена за добрия, истинския пастир, който е готов да даде живота си за своето стадо или да страда заедно с него, но да остане завинаги предан на Бога, Църквата и Папата.

Росица Златева