Послание на Бенедикт ХVІ за Великите пости

"Въпросът за развитието", видян чрез "погледа на Христос" е основната тема в посланието на Папа Бенедикт Х V І за Великопостния период. За тази евангелска переспектива Папата се позовава на думите на евангелист Матей: "Като видя тълпите народ, съжали ги" (Мт 9,36). За Папа Ратцингер "Великопостното време е привилегирован период за вътрешно поклонничество към Онзи, който е източник на милосърдието" и "поклонничество в което Той ни придружава през пустинята на нашата бедност, подкрепяйки ни по пътя към силната Пасхална радост". Този "божествен поглед" познава Божия план за спасението, но също така "защитава тълпите от вълци" и "обгръща както отделния човек, така и множеството хора. И първия призив на Бенедикт Х V І е " погледа върху човека да се измерва с погледа на Христос", тъй като отговора на материалните и социални нужди не може да се разделя от дълбоките необходимости на човешкото сърце". Това важи особено за настоящата епоха на големи трансформации, която призовава за "все по-жива и спешна отговороност към бедните на планетата".

За Папата "ужасното" предизвикателство на бедността, безразличието и егоизма са в недопустим контраст с "погледа на Христос". Папата припомня, че поста, милостинята и молитвата са специален начин вярващите да с приспособят към този "поглед". Включително и към примера на светиците, които дават "ценни наставления за развитието". Бенедикт Х V І констатира, че "това важи и днес в епохата на глобализацията и "никакъв икономически, социален или политичиски проект може да замести дара на милосърдието".
Той цитира Блажената Майка Тереза Калкутска, "Най-голямата бедност на народите е непознанието на Христос", като подчертава: " нужно е да се види в Бог милосърдния лик на Христос: без тази перспектива никоя цивилизация не може да изгради своята здрава основа". Оттук и неговия призив за такава "световна глобазилация, която има за свой център истинското добро за човека с което го води към истинския мир". "Със същото Христово състрадание към тълпите - допълва Папата - Църквата и днес чувства своята задача да настоява пред имащите политическа отговорност идържат връцете си лостовете на икономическата и финасова власт да насърчават такова развитие, базиращо се на достойнството на всеки човек".
Важна проверка за това "усилие" папата вижда в една "действителна религиозна свобода", но не разбирана като възможност да се известява и литургично да се чества Христос, а като "принос за изграждането на свят на милосърдието". В това "усилие" той включва и "реалното признаване централната роля на автентичните религиозни ценонсти в живота на човека, като отговор на неговите дълбоки въпроси и като етическа мотивация за неговата лична и и социална отговорности". Бенедикт Х V І предупреждава, че това са "базисните критерии, чрез които християните трябва да се научат да дават оценка на програмата на управляващите".
Бенедикт Х V І завършва посланието с признаването на историческите грешки, "извършени от онези обявявали се за Христови последователи". "Не рядко, изправени пред сериозни проблеми, те са мислели, че първо е трябвало да подобрят земята, а после да мислят за небето" . Папата отбелязва, че за някои този стремеж да се променят външните стурктури има като последствие "превръщането на християнството в морализъм" и замяната на вярата с действието". Припомняйки думите на своя предшественик Йоан Павел ІІ, "християнството да не се свежда до чисто човешко познание" или до " наука за добрия живот", Бенедикт Х V І подчертава: " В силно секуларизирания свят, настъпи постепенната секуларизация на спасението на човека, но за един смален човек. Ние знаем обаче, че Исус е дошъл да донесе пълното спасение за всички".