Епископите от Босна и Херцеговина във Ватикана: "Дейтънските споразумения прекратиха войната, но не донесоха мир"

Започна каноничната визита " ad limina " на епископите от Босна и Херцеговина във Ватикана. Те ще проведат лични срещи с Папа Бенедикт ХVІ, а визитата ще завърши с обща среща на 28 февруари. Групата включва архиепископа на Сараево, кардинал Винко Пулич и неговия викарен епископ монс. Перо Судар, както и епископа на Баня Лука, монс. Франьо Комарица и епископа на Мостар- Дувно, монс. Ратко Перич. Посещението им във Ватикана се помества в контекста на десет годишнината от подписаните мирни споразумения в Дейтън (21.11.1995) , сложили край на драматичния конфликт в бившата Югославия след три и половина години на враждебност и омраза.

Десет години след края кървавия конфликт епископите на Босна и Херцеговина са категорични: "Дейтън прекрати войната, но не донесе мира". На тази тема бе и състоялата се в Рим пресконференция на която основния въпрос бе "Босна и Херцеговина: провал или мултиетническо бъдеще?". За монс. Перо Судар дейтънския договор е "шизофреничен", тъй като разделя трите етнически групи присъстващи в региона, босненци, сърби и хървати, на две политически части, узаконявайки на практика закона на по-силния, за сметка на хърватското мнозинство. Той посочи, че от 67% от прокуденото по време на конфликта хърватско население, завърналите се по родните им места са само 13%.

"Надяваме се, че срещата ни с Папата ще помогне на света да разбере, че както с насилието не може да се разреши един конфликт, така мира не може да се постигне без справедливост - подчерта монс. Судар. В момента, международната общност се стреми да гарантира в Босна и Херцеговина мир, но не и справедливост. Мисля, че няма друг авторитет на света, освен Папата, който може да посочи с пръст това положение". Колкото до възможните решения за актуалното етническо разделение, той посочи, че един демократичен и справедлив ред може да се постигне само след "ревизия на Дейтънските споразумения" и с учредяването на "мултиетническа и мултирелигиозна държава". Според него, едно справедливо решение трябва да държи сметка, както за човешките права, така и за равенството между различните народи и религиозни общности. Така, Босна и Херцеговина може да бъде пример в Европа за мирното съжителство между християни и мюсюлмани и между различните култури.