Точната дата е 11 февруари 1929г. когато с подписването на Латеранските споразумения
се слага край на открития въпрос между Светия Престол и Италия, поставен през 1870г.
с падането на Рим и провъзгласяването му за столица на Италия. Подписалите Латеранските
споразумения са кардинал Пиетро Гаспари за Светия Престол и Бенито Мусолини от страна
на италианското правителство. Споразуменията поставят ясното разграничение между компетенциите
и естеството на гражданската и църковната власт. Всъщност, Латеранските споразумения
включват три отделни документа: трактат; финансова конвенция и конкордат.
Трактатът декларира учредяването на държавата и статута на Ватиканския град, реституирайки
по този начин на Папата и на апостолическото правителство пълната и видима независимост.
Финансовата Конвенция ангажира Италия да възстанови нанесените на Светия Престол щети,
чрез окупацията на Рим през 1870г.
Конкордатът регулира въпросите за дейността на Църквата в рамките на Италия и по-точно
пълната религиозна свобода, дейността на католическите институции, признаването на
религиозния брак и преподаването на религия в училищата.
Освен това, на 18 феврурари 1984г. кардинал Агостино Казароли и тогавашния италиански
премиер Бетино Кракси подписват договор между Светия Престол и Република Италия
за ревизия на Латеранския Конкордат, чрез който излиза от сила органично присъстващия
в Латеранските споразумения принцип за католическата религия като единствена за италианската
държава. Договорът е вдъхновен от принципа за двойната независимост: Държавата и Католическата
църква са независими и суверенни, всяка в своята област.